В кенефа на надутите сметки и празни обещания
Ето ни в поредния епизод от сагата „Българската енергетика – трагедия в три действия“. Ужасът е същият, но този път билети не купуваме – просто си ги плащаме на КЕВР. Вместо да вдигнем завесата на неефективната система, пак ще се вдигне… сметката за ток. Но нека бъдем честни – на този спектакъл вече никой не ръкопляска.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Какво виждаме? Разходите летят нагоре като балон, но заплатите са вързани за земята като с камък на шията. Държавата гордо размахва 60-те лева „повишение“ на доходите, сякаш ни е подарила златен часовник. Но този „златен часовник“ тиктака само до момента, в който дойде новата сметка за ток. А тя е като неканен гост – идва точно когато най-малко си я очаквал, и застава на празната маса с наглостта на професионален картелист.
Държавата, която сама си реже клона
Къде се крие проблемът? Ами в държавата, която днес е като градинар, който упорито си сече собствената градина, докато се чуди защо не дава плодове. Изоставихме енергийните си мощности, пуснахме чужди компании да си играят на „Кой ще вдигне цената по-бързо“ и сега стоим в ролята на зяпачи. Не, не сме публика – ние сме главните жертви на този театър.
Като се замислим, вдигането на сметките за ток е почти като часовник – на всеки шест месеца „цък“ – още една порция инфлация. Ако тенденцията продължи, скоро ще се настройваме на тримесечен ритъм. Няма лошо – с това темпо може направо да си плащаме всяка сутрин. Да не сме изостанали от времето, нали?
Работещи, но бедни – енергийните атласи на България
И в този трагикомичен спектакъл най-смешното (или най-тъжното?) е, че работещите бедни са новите „енергийно бедни“. Те са като Атлас – носят на раменете си системата, която ги мачка. Хубаво, че сме добри в една работа – да поддържаме статистиката за най-ниски заплати в Европа.
Какъв е смисълът да се увеличават доходите с 60 лева, когато тези пари потъват в бездънната яма на сметките за ток? Това е като да пълниш пробита кофа – наливаш, но нищо не остава. А държавата гордо обявява, че е „вдигнала доходите“. Да, вдигнала ги е – само за да могат сметките да ги погълнат с още по-голяма скорост.
„План“ или просто оправдание?
Според Виктор Минчев, причината за цялото това безобразие е липсата на планиране и ефективна енергийна система. Прав е човекът – вместо да се оправи системата, продължаваме да търсим „политическо щастие“. Но както казва старата поговорка: „На чужд гръб и сто тояги са малко“. Само че този път „чуждият гръб“ е нашият – на обикновените граждани.
Така че нека празнуваме! Ето ни в държавата, където цените се вдигат по график, а бедността се актуализира заедно с тарифите на тока. Защото, както се казва, „Който плаща, той поръчва музиката“. А ние плащаме – за един безкраен валс на безсилие и безхаберие. Каква ирония!
