В Русия граждани излязоха на протест: В „страна огромная“ даже интернета е путифициран
В Москва десетки граждани решиха да направят нещо почти революционно – да се оплачат, че не могат да си проверят съобщенията. Причината? Поредната серия „технически“ ограничения, които превърнаха мобилната връзка в лукс, а достъпа до сайтове – в привилегия, достойна за одобрение от висшестоящи органи.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
На фона на годишната пресконференция на Владимир Путин, на голям екран се появиха саркастични съобщения. Вероятно грешка. Или пък нова форма на разрешена ирония, внимателно дозирана, за да не пречи на стабилността.
Смущенията, разбира се, не са проблем. Те са функция. Функция на една система, която толкова добре работи, че понякога спира да работи изобщо. Интернетът се оказва опасно нещо – позволява на хората да четат, да сравняват, да мислят. А това, както знаем, рядко води до удобни резултати.
Дори лоялни поддръжници започнаха да мърморят. Което вече е сериозен сигнал – не защото критиката е силна, а защото изобщо съществува.
Междувременно Никол Пашинян си позволи леко дипломатично намигване, отбелязвайки, че в Армения социалните мрежи все още работят без лимити. Владимир Путин не коментира. Мълчанието, както винаги, беше най-ясният отговор.
Икономика тип „изкопаемо мислене“
На теория Русия е държава с ресурси, които биха могли да захранят половината свят – нефт, газ, метали, редки минерали. На практика обаче икономиката изглежда като музей на суровинния капитализъм.
Индустриална база? Да, разбира се. Ако под „индустрия“ разбираме изпомпване, изкопаване и изнасяне.
Всичко извън това напомня на проект в бета версия, който никога не излиза официално. Технологии, иновации, модерно производство – все неща, които сякаш остават в графата „може би някой ден“.
И тук идва най-голямата ирония: държава с такива природни богатства, в 21 век, все още не е разбрала как да ги превърне в нещо повече от суровина. Вместо да създава продукти, тя изнася основи. Вместо да изгражда индустрия, тя поддържа зависимост.
Геополитика на отчаяни партньорства
След Руската инвазия в Украйна, международната сцена се промени. Партньорствата също.
Днес списъкът с „приятелски“ държави изглежда като сбор от геополитически компромиси: Китай, Северна Корея, Индия, Иран и още няколко, които внимателно балансират между интерес и необходимост.
Търговия има, разбира се. Основно в класиката – нефт и газ. Защото, както се оказва, когато икономиката ти е изградена върху изкопаеми ресурси, е трудно да предложиш нещо друго.
Путокрация – новият стар модел
Официално системата е демокрация. Неофициално – нещо далеч по-интересно. Хибрид между контрол, селективен достъп и чувствителност към критика.
Можем да я наречем „путокрация“ – модел, в който: информацията е филтрирана, достъпът е условен, критиката е допустима… но внимателно.
Това не е класически тоталитаризъм. Това е неговата по-мека, модернизирана версия. С интернет, който работи… когато трябва. И спира… когато не трябва да работи.
Историята познава различни форми на управление в Русия – царизъм, комунизъм, централизирана власт. Днешният модел не е изключение. Той просто е адаптация.
С малко повече технологии.
С малко повече контрол.
И с много по-малко връзка със света.
А когато интернетът спре, всъщност не спира връзката.
Спира илюзията, че тя изобщо е съществувала.
