Габерово — селото в което, ако говориш за нередностите на местните си нежелан и съветван от кмета да си траеш!

Добре дошли в Габерово — селото, където времето беше някак си спряло, законът беше пожелателен, а кметската етика по сигнал от наш информационен източник толкова гъвкава, че може да се ползва за йога постелка.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Но нека не избързваме.

Първо — аплодисменти за ИТ специалиста Тарък Мустафа. Човекът не само че знае как да борави с компютърни програми, но и има „неблагоразумието“ да се интересува от нередностите в родното му място. В Габерово това е равносилно да се облечеш, като данъчен инспектор и да си потърсиш квартира.

Какво е открил Тарък Мустафа?

Тарък Мустафа, който съобщи за нередности в селото и беше заплашен с убийство

Магазин, който издава касови бележки само по „Коледа и по погрешка“ (образно казано).

Продаване на месо от животни, колени в частен двор — без ветеринарен контрол, но с „много любов“. От собственика на въпросния магазин.

Автосервиз-фантом, работещ 15 години без данъци. Очевидно с благословията на „невидимите институции“.

Деца на нерегистрирани мотори, каращи из селото като герои от Mad Max: Село Едишън.

Кръчма в стил „шанаджийско чудо“ – работи, ама не се знае как и защо.

Но хайде да не бъдем дребнави.

Габерово не е просто село. Това е миниатюрна република със собствени правила, където кметът по-скоро е медиатор между жителите и здравия разум, отколкото истински управник.

И когато Тарък Мустафа решава да се поразходи на въздух, какво да види? Кметът, местният авторитет с артистичен псевдоним Бомбата чукат лафче на тиферич. Бомбата реагирал с типично балканска дипломация. След цветуща серия от люти псувни на майка, баба и леля, той бабаитски обявил:

„Ако беше вечер, щях да ти скоча с нож. Щях да те наръгам, да знаеш.“

А кметът? Да не мислите, че извикал полиция? Не. Той решава да бъде градивен и дал „морален съвет“:

„Не се занимавай със селото, ако искаш да живееш с тези хора.“

Каква загриженост, каква човечност! Направо му се полага орден „За апатия“ първа степен.

А Бомбата се оплакал. Представете си, полицията си вършела работата! Глоби за нерегистрирани мотори, обиски по имоти и проверки на нарушителите. Това сигурно е по-голям шок за селото от това да видиш, как 16 годишна настъпва кросов мотор със 100 км./ ч ?!

Журналистиката е безпристрастна, разобличаваща и информираща. Тя не раздава присъди, но е фактор за вземане на решения за такива. Тя задава дневния ред и като барометър на обществото следи за всякакви нередности, независимо къде и от кой са извършени. Опитите за вмешателство и оказване на натиск върху журналист е престъпление срещу демократични ред на едно общество. Престъпление срещу свободата на словото.

И, ако някой е решил да върви срещу обществото и редът. Ако е решил да пише писма до институции обвинявайки журналист, че си върши работата, е изцяло негов проблем. Днес България винаги е била за реда, спазването на закона и справедливостта. Ако някой се е почувствал засегнат, защо не дойде да предяви своята гледна точка? Ние изрично подчертахме, че даваме право на всеки един засегнат от сигнала за отговор.

Защо никой от уж засегнатите не се свърза с редакцията? Защо не пожелахте да говорите и да отговорите на въпросите ни? Защо никой не написа своята версия, която да публикуваме? Защо нито един не пожела да застане пред камерата и да ни покани да проверим на място неговата теория? Защо нито един не пожела журналистическо разследване, което да докаже неговата правота?

Габеровци, чия е отговорността за възпитанието на децата?

На Елфите? Феите? Или може би същите родители, които пишат жалби, вместо да свалят ключовете от моторите?

И не на последно място. Що за кмет е човек, кйто не знае, какво се случва в неговото село? Що за човек е кмет, който чува, как заплашват пред очите му с намушкване млад човек заради това, че е изпълнил гражданския си дълг информирайки за нередности? Кмет, който не вижда малолетни мотористи? Не нзае за сервиз 15 години работил нелегално? Дава съвети да не се говори за нередности в селото, „ако искаш да живееш в него“. Това е скандално!

И сега, мили читатели, остава един последен въпрос:
Това ли е нормално? Това ли е „общност“? Това ли е управление?

И ако отговорът е „да“, значи и ние, и държавата, сме изпуснали всички влакове.