Ганя и Гана пак с торби от Лидъл на плаж в Гърция – докога ще захранваме чуждите бийч барове и ще трошим баджаци по чукари, каманаци и зле инпровизирани плажове (видео и снимки)

Лято 2025.
Семейство пристига на Paradise Beach Bar – Амолофи, Неа Перамос. Не са седнали, не са си поръчали нищо. Само питат за цените. Усмихнатите момичета на входа ги казват. Повтарят ги три пъти. Накрая ги показват – написани най-отзад в един тефтер. Ето ги:

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Сет от 2 шезлонга + чадър: 70 евро

Кафе фредо: 8 евро

Малка вода: 4 евро

Минимум консумация на човек: 25 евро

Паркинг: платен (дори и ако ядеш вътре)

С други думи – влизаш, дишаш, плащаш.

И въпреки това – паркингът пълен. Маси заети. Роден турист щастливо селфи с узо и коментар „гръцкият рай няма цена“. Е, има. И е по-голяма от средната заплата в някои български градове. Но народът се натиска. Сякаш снимката с маслинено дърво и бяла пластмасова масичка дава статус.

Българинът в Гърция – беден, но горд

Гърция отдавна не е евтина. Но нашият човек ходи. Не че може да си го позволи – а защото „нали сме в Гърция, брат“. Страх ни е да признаем, че тази лятна илюзия ни излиза солено. В прекия и преносен смисъл.

За да не плаща 80 евро за шезлонг, нашенецът вече се е специализирал в:

Ходене по камъни (буквално),

Преходи до „таен плаж“ с 20 човека зад него,

Три часа в колата в едната посока,

Снимка за Facebook с надпис: „Гърция – друг свят.“

Да, друг свят е. Само че в този свят ти си само касичка с крака. В случая и касичка не си, а клошар. Спрял си да бъдеш турист. Станал си донор на доходи за чужди икономики, докато в същото време „храниш“ родното с изтърканата мантра:

„Айде, бе, то в България всичко е мръсно, скъпо и лошо“.

Не, не е!

Южното Черноморие: Рая сме си го имали, но не сме го забелязвали

Да кажем истината. Южното Черноморие – от Бургас надолу – днес предлага едно от най-красивите, чисти и достъпни морета в Европа.

Данни, не мнения:

99.4% чистота на морската вода – втори в Европа по този показател.

Без тежък трафик на кораби. Няма огромни фериботи, търговски танкери и круизни зверове, които да внасят шум, отпадъци и нефт във водата.

Малки плажове, скрити заливчета, гори, хълмове – природата тук не е подредена като по каталог, а жива, автентична, дива.

Селища като Крайморие, Синеморец, Созопол, Приморско, Китен, Ахтопол, Варвара, Лозенец предлагат уникална комбинация от море и планина, от култура и природа.

Храна – автентична, прясна, вкусна и на половин цена от гръцките таверни.

Има бийч барове, има и свободни зони. Избор има.

Въпросът е: Защо все хвалим чуждото?

Може би защото така сме възпитани. Може би защото бягаме от това, което ни е познато. Или може би, защото не обичаме себе си достатъчно, за да си го признаем:
Ние имаме всичко. Просто отказваме да го видим.

Плажовете ни са по-чисти от гръцките.
Пейзажите ни са по-разнообразни.
Цените ни – поносими.
Икономиката ни има нужда точно от това – да харчим тук, не на чуждо.

Време е да се събудим

Достатъчно сме се снимали на чужди чукари, стига сме носили касетки с домати през граници, стига сме пълнили багажниците с палатки за едно селфи край някоя гръцка канара.

Време е да спрем да вярваме, че „навън е по-хубаво“.
Навън просто знаят как да ти вземат парите.
А у нас има място, което те чака – чисто, красиво, родно.
Само трябва да го повярваме.

И следващия път, като чуеш „70 евро за шезлонг“, не се хили. Просто се обърни и тръгни на юг от Бургас. Там раят не е илюзия. Там не плащаш, за да те уважават. Там си у дома.