Генералът минималист: Тежкото стратегическо тежкареене на ген. Румен Миланов с елементи на „може би“

Има хора, които влизат в телевизионно студио, за да кажат нещо. Има и такива, които влизат, за да не кажат нищо, но с достойнство. Ген. Румен Миланов очевидно принадлежи към вторите – една изчезваща школа на майстори в изкуството да говориш дълго, без да оставиш следа.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Появата му в ефира на БНТ беше като добре репетирано учение: тежко сядане, сериозен поглед и стратегическо разгръщане на… нищото. Въпросите идваха, отговорите също – но някъде по пътя между тях смисълът явно дезертира.

Ще има ли смени в институциите?
„Може да има, може и да няма.“

Брилянтно. Логически издържано. Почти философско. Това е като да кажеш: утре или ще вали, или няма да вали. Един вид прогноза, която не може да сгреши.

По темата за главния секретар на МВР – същият подход. Ще го сменят ли? Зависи дали си върши работата. Разбира се, всички знаем, че в българската политика вършенето на работа е най-сигурният начин… да бъдеш сменен. Особено когато новата метла вече е купена и чака тържественото си размахване.

А за охраната на известни фигури с държавни гардове? Там генералът избра по-финото изкуство – шикалкавенето. Не каза „да“, не каза „не“, но остави усещането, че отговорът тихо се е скрил под масата, заедно с неудобните въпроси.

Най-силният момент обаче беше моралната позиция: не било сериозно да се обсъждат кадрови решения по студия. И тук няма как да не се съгласим. Наистина не е сериозно. Много по-несериозно обаче е да отидеш в студио и да демонстрираш пълна липса на позиция. Това вече е висша форма на институционален минимализъм.

Представете си генерал, който казва:
„Според мен този трябва да бъде сменен, защото…“

Но не. Вместо това получаваме стерилен неутралитет, опакован като мъдрост. Един вид политическа версия на „не искам да се карам с никого“.

В крайна сметка, интервюто на ген. Миланов беше ценно. Не защото научихме нещо ново, а защото ни напомни колко е важно да имаш мнение – и колко рядко се среща то, особено когато е най-нужно.

Ех, генерале. Живот в служба на държавата, а в ефир – служба на празното изречение. Остава само да се надяваме, че при откриването на парламента ще има повече съдържание. Макар че… може и да няма.