Георги Мърков: „Селскостопанският техникум и спортът ме изградиха като личност“
Олимпийският, световен и европейски шампион в класическата борба Георги Мърков се завърна в своето училище – 60 години след абитуриентския си бал!
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
С радост и признателност Георги Мърков – една от най-славните фигури в историята на българската класическа борба – си припомни пътя, който го изведе до световния връх. Поводът беше трогателната среща на випуск 1965 на някогашния Селскостопански техникум „Петър Богданов“ – днес Професионална гимназия по селско стопанство „Царица Йоанна“, където Мърков и неговите съученици се събраха 60 години след завършването си.
Георги Мърков признава, че е влязъл в техникума с помощта на познанства – практика, типична за онова време, когато приемът бил изключително труден. Но след като попаднал в редиците на елитното училище, той бързо разбрал, че тук компромиси не се правят:
„Нямаше начин да не учиш и да не се мъчиш! Разликата между нас от малките села и децата от градовете беше огромна. Но това ме амбицира, исках да ги настигна“, разказва той.
В онези години всички възпитаници на Селскостопанския техникум живеели на пълен пансион. Нощували в базата на школото, заедно ставали, заедно се хранели, заедно прекарвали целите си дни – като едно семейство. Не само през учебната година, но и по време на така нареченото трудово обучение – едномесечна практика, провеждана всяколято по време на ваканцията.
Едно от най-ценните неща, родили се от този съвместен живот почти през цялата година, били
здравите приятелства, доказали се с десетилетията след завършването.
В ученическите си години Мърков е бил на ръба да се откаже. Събрал багажа в едно дървено куфарче и тръгнал към вкъщи. Но на пътя го спряла възпитателката му – госпожа Спасова. С много търпение тя го разубедила и го върнала в училище.
„Тя ме спаси. Кой знае какво щеше да стане от мен, ако бях напуснал“, шеговито отбелязва някогашният средношколец.
„После тази жена съм я гледал като бог, толкова силно съм я уважавал!“
Друг ключов човек в живота на Мърков е класната му – госпожа Попчева, преподавател по български език и литература.
„Беше много строга, уважавахме я и се страхувахме от нея. Благодарение на нея успях да наваксам пропуските от началното си образование – в правописа не бях силен, но знаех всички стихотворения наизуст!“
Днес Георги Мърков е професор с две висши образования и дългогодишен преподавател по спортна педагогика в Пловдивския университет. Вече не преподава. Но често гостува в университета,
където се радва на уважение.
Мърков отдава огромна част от успеха си на спорта. В техникума спортували всички – имало училищни отбори, състезания, клубове. Той бил открит от учител по физкултура – Атанас Пържелов, по-късно национален треньор по футбол.
„Спортът ми даде дисциплина, отговорност и трудолюбие. Това изгражда човека, дори да не станеш шампион. В училищата тогава работеха истински професионалисти, не като сега – някои просто търсят лесен предмет.“
След като става републикански шампион, Мърков бързо прогресира – първо бронзов медал от световно първенство, а после и злато на Олимпиада и световно. Всичко това – само за няколко години.
Животът в техникума бил на пълен пансион – заедно учили, работили, живели. През лятото участвали в едномесечна трудова практика – грижили се за земеделските полета, градини и лозя. Това създало здрави приятелства, които продължават и днес.
На последната среща през юни 2025 г., бившите съученици решават – оттук нататък ще се събират всяко лято.
Времето на абитуриентите – настоящи и бивши, нозапазили младежкото в сърцата си.
„За нас това място е свещено. Тук станахме хора“, споделя Мърков.
Георги Мърков не пропуска да даде послание към младото поколение:
„Посветете се на спорта – не е нужно да сте шампиони, но ще изградите характер. И не подценявайте образованието – днес всичко е на една ръка разстояние. Вече няма извинение да не знаеш.“
Внуците на Мърков вече вървят по неговите стъпки – и в залата, и на състезанията.
Селскостопанският техникум и спортът изградиха Георги Мърков като личност. Днес, десетилетия по-късно, той е пример за поколенията – със спомени, които вдъхновяват, и послания, които остават.
