Гласове на промоция: Селският изборен пазар и вечният Бай Ганьо с „преливащите“потури
В държавата на вечното „айде да мине номерът“ изборният ден отдавна не е ден за избор, а ден за търговия на дребно. Само че не с домати и чушки, а с гласове – по курс, който би накарал и най-смелия валутен дилър да се изчерви.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Някъде из Лом се появява поредният герой от фолклора на прехода – не просто кмет, а направо живо продължение на Алеко Константинововия – Бай Ганьо. Само че вместо мускал с розово масло, нашият предлага пакетна оферта: 50 евро на глас, с бонус – указания как да се гласува. Пълен комплект, както се казва. Ако имаше и брошура с указанията му, щеше да е направо европейска работа.
И после се чудим защо демокрацията у нас прилича на селски панаир – шарено, шумно и с усещането, че някой винаги ще ти пробута нещо развалено, но с широка усмивка.
Логиката е проста, почти математическа: Когато доходът е нисък, гласът става стока. Когато зависиш от „нашия човек“, изборът става формалност. Когато властта е „феодална“, контролът е личен.
И така се ражда онзи особен тип демокрация, в която бюлетината тежи точно колкото един кубик дърва. Или половин заплата. Или едно „спокойно, ще те уредим“.
В село Трайково, разбира се, не изостават – там също има сигнал за купуване на гласове. Защото традицията трябва да се пази. Нали не очаквате в най-затънтените места да се появи изведнъж политическа култура? Там, където хората броят стотинките до края на месеца, демокрацията често се измерва в банкноти, не в идеи.
А машините в Монтана? Те пък решили да добавят малко интерактивност – пускаш бюлетината и тя се отваря, та да видят всички как си гласувал. Почти като в риалити шоу: „Гласувай сега – и всички ще разберат дали си послушен.“ Прозрачност, ама буквална.
Цялата картина напомня на една алегория:
Представете си овце, които трябва да изберат овчар. Кандидатите са двама. Единият честен и почтен, но беден и няма пари за агитация. Другият корумпиран и приятел на вълците. Особено близък с тартора им. И докато овцете минават през избирателната урна, честният чака резултати в дома си, а тарикатът вече е минал през стадото, раздал е по една солена близалка и е прошепнал: „Знаете за кого да блеете.“ А накрая се оказва, че вълк от глутницата на тартора брои гласовете.
И винаги, абсолютно винаги, се появява по един такъв „коджа какаванин“, който не може да изкара деня тихо и кротко. Не – той трябва да направи такава простотия, че да хвърли сянка върху всичко. Да „олющи“ едни лайна, дето, както се казва, с овчарски кривак не можеш ги прескочи.
После идва класическото възмущение: „Как така? Кой го е направил?“
А отговорът е ясен и банален – същите хора, които години наред превръщат властта в бакалия.
Истината е неприятна: това не са изключения. Това е система, която работи перфектно… за тези, които я използват.
И докато в някои държави изборите са състезание на идеи, тук често са разпродажба с намаления. Само че стоката е бъдещето. И винаги се оказва, че промоцията е свършила в деня след вота.
