Глупостта има име! Върнаха в България единият урод заподозрян в убийството на 20 годишния Мариян от Кула
Върнаха го. След седмици скатаване като мишка зад граница, Валентин Каменов — 20-годишният, който е сред обвинените за жестокото убийство на Мариян Пасков от Кула — най-накрая беше доставен у нас. Като колетна пратка, но с белезници. Срамът си го носи със себе си. Или поне трябва да го носи, ако има грам човешко в себе си.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Този „тъпак“ – побягнал след гнусното престъпление, което извърши и реши да се „крие“ в Чехия. В Европейския съюз. Демек в район с екстрадиционни споразумения. С други думи – не особено блестящ план. Ако мозъкът му работеше дори наполовина толкова, колкото очевидно работи злобата му, щеше да знае, че от правосъдието в ЕС не се бяга като от обран наивник в Люлин.
Сега е зад решетките. И ако все още има справедливост в тази държава, ще си остане там. Завинаги. Доживот. Без право на замяна. Да гние с години в онази бетонна тишина, където всяка нощ прилича на присъда, а всяка сутрин – на повторение.
Ако е вярно, че е участвал в това отвратително деяние, мястото му е не просто в затвора – а в забвение. Защото кой нормален човек затрива млад човешки живот и после да се скрива, като плъх в дупка? Кой го прави и очаква, че ще му се размине?
Мариян беше на 20. Целият му живот беше пред него. И ако се окаже, че Валентин Каменов и съучастникът му са виновни, нито затвор, нито доживотна присъда могат да възвърнат загубеното. Но поне могат да покажат, че България не е страна, в която можеш да убиеш и да избягаш без последици.
Чакаме и другия „смелчага“ – Антон Илиев, 29-годишен. Надяваме се, че чешките власти ще го изпратят с еднопосочен билет право към клетката, която го чака.
Няма да забравим Мариян. Но и няма да простим. На глупостта, на жестокостта, на опитите за бягство от отговорност. Ако съдът си свърши работата – и го направи както трябва – поне едно нещо ще е сигурно: справедливостта е бавна, но идва. И когато дойде, размазва със закон, а не със съжаление.
