Готви ли се ЕС за война или просто всява паника?
Европейската комисия предупреждава гражданите на ЕС да се запасят с храна и вода за поне 72 часа в случай на криза.
Тази препоръка е част от новата Стратегия за готовност на Съюза, която цели да засили устойчивостта на Европа пред заплахи като война, кибератаки, природни бедствия и икономически сътресения.
Документът, цитиран от POLITICO, подчертава, че последните години ЕС преминава от една криза в друга – пандемията, войната в Украйна, енергийните и финансовите трусове.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Въпреки, че стратегията не въвежда нови отбранителни инициативи, тя следва модел на кризисно управление, използван в Северна Европа, където „цялото общество“ – граждани, бизнес и правителства – се включва в подготовката за потенциални заплахи.
ЕС настоява, че е „спешно необходимо“ държавите членки да засилят готовността си във всички сфери.
В списъка на потенциалните рискове се включват както геополитически конфликти, така и хибридни заплахи като кибератаки, саботажи и дезинформационни кампании.
Една от ключовите мерки е създаването на „европейска система за предупреждение за киберсигурност“, която да следи за заплахи в реално време.
Докладът отбелязва, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея вече са насочили атаките си към западни правителства и ключова инфраструктура.
Паралелно с това се предвижда изграждането на нов кризисен координационен център, който да координира реакциите при извънредни ситуации.
Докато някои европейски държави настояват за по-големи инвестиции в отбраната, други смятат, че климатичните промени и природните бедствия са по-належащи проблеми.
Според еврокомисар Роксана Минзату „отбраната и климатичните политики са двете страни на една и съща монета“.
Планът предвижда също контрол върху дезинформацията, подобряване на финансовата устойчивост и дори включване на кризисната готовност в училищните програми.
Документът очертава над 60 ключови действия, които трябва да бъдат изпълнени в следващите две години.
Въпросът обаче остава – дали ЕС просто се подготвя за непредвидени ситуации, или има нещо, което още не знаем?
