Грузинският контрабандист на цигари остава да търка наровете в следствения арест

Бургаският апелативен съд очевидно не е останал впечатлен от версията на грузинския шофьор, който се опита да убеди магистратите, че случайно карал тир с 180 000 кутии контрабандни цигари, без да подозира какво има вътре. Все едно човек да се качи в самолет и чак при кацането да разбере, че не е полет до Тбилиси, а международен канал за контрабанда.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Както още вчера „България Днес“ прогнозира, изходът от делото беше повече от ясен. При обвинение за контрабанда в особено големи размери съдът не раздава бонус нощувки под „домашен арест“, нито праща обвиняемите „да си ходят у дома“. Още по-малко, когато „у дома“ е Грузия, а междувременно в тира има стока за над 1,3 милиона лева.

Апелативните магистрати потвърдиха постоянния арест на Л. Г., обвинен, че е пренесъл през ГКПП „Пристанище Бургас“ огромно количество контрабандни цигари от Грузия към България. И тук явно идва голямото объркване на обвиняемия – вероятно е решил, че България и Грузия са едно и също място, където можеш да минеш през митницата с тир, пълен с цигари, и после да обясниш: „Ама аз не знаех“.

Защитата опита добре познатата схема: шофьорът бил невинен, товарът бил натоварен от други хора, ремаркето било пломбирано, той само карал. С други думи – човекът просто се качил на камион за милиони и тръгнал през международна граница, без изобщо да го интересува какво превозва. Версия, която вероятно би впечатлила някого друг в Грузия…, но не и бургаските съдии.

Адвокатът дори представил договор за наем и настоял за „домашен арест“. Само че съдът ясно е показал, че при такова обвинение не става дума за спор със съседа за паркомясто, а за тежко умишлено престъпление с огромен финансов мащаб. И когато обвиняемият е чужденец, без траен адрес у нас и с навика често да пресича граници, магистратите логично стигат до извода, че рискът да изчезне е повече от реален.

И така, вместо „домашен уют“ и разходки под гаранция, грузинският гражданин остава там, където съдът прецени, че му е мястото на този етап – в килия на бургаския следствен арест. Защото българският съд може и да е търпелив, но явно не е чак толкова наивен.