Моля, подавайте сигнали на номер: 0896577779

Днес България

Винаги навреме

Днес България > Blog > България > Гълъбово – градът, който изчезва: Историята на едно изоставено бъдеще (снимки и видео)

Гълъбово – градът, който изчезва: Историята на едно изоставено бъдеще (снимки и видео)

В подножието на „ТЕЦ Марица Изток“, някога процъфтяващият град Гълъбово, днес се разстила тиха и тъжна картина. Градът, който преди години привличаше хора от цяла България със своите възможности и икономически възход, днес тъне в разруха и безнадеждност. Там, където някога се чуваха гласовете на деца, радостта от нови строежи и надеждите за по-добро бъдеще, днес цари мълчание, прекъсвано само от вятъра, който брули рушащите се фасади на сградите. Гълъбово, някогашен дом за повече от 20,000 души, днес е на път да изчезне.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Градът, който беше

Когато се говори за Гълъбово в минало време, не е трудно да се разбере защо този град е бил привлекателен за толкова много хора. Разположен в сърцето на най-големия енергиен комплекс в България, ТЕЦ „Марица Изток“, Гълъбово не само предлагаше работа, но и възможности за стабилност и просперитет. Миньори, енергетици и стотици служители на поддържащите фирми намираха смисъл и увереност в бъдещето си тук. Въглищните централи работеха с пълна пара, а градът се разрастваше. Жителите му се гордееха с новите училища, с работещите фонтани на площада и с това, че са част от енергийното сърце на страната.

Гълъбово-градът, който някога беше, а днес пада върху главите на гражданите си

Но както всяка история на успех, и тази има своята мрачна страна. С навлизането на идеите за „зелена енергия“ и започналите планове за поетапно затваряне на въглищните централи, градът започна бавно да се изпразва от съдържание и живот. Какво бъдеще може да има град, който се захранва от заводи, които вече не са необходими?

Затворените врати на бъдещето

Днес, само няколко години по-късно, Гълъбово е с население от едва 5,000 души – повечето от тях роми, които също се борят с безработицата и бедността. В него много рядко се виждат млади хора. Улиците, които някога бяха оживени, днес са пустинни, а мазилките на блоковете се лющят и падат. Центърът на града е неподдържан, а фонтаните – някога символ на надежда и развитие – стоят празни и счупени. Сякаш времето тук е спряло.

Разговорите с възрастните жители на Гълъбово носят само още повече тъга. Те споделят своите страхове – че младите напускат града в търсене на по-добър живот в чужбина, че бъдещето на техните внуци е извън пределите на тази земя. Те се страхуват, че след затварянето на трите ТЕЦ-а в района, Гълъбово ще се превърне в поредния призрачен град на картата на България. Въпросът, който задават:

„Това ли е цената на енергийната устойчивост?“

Какво мислят жители на градчето за затварянето на тецовете (видео)

Разрушителното влияние на „зелената“ революция

Смисълът на зелената енергия е в устойчивост и грижа за природата. Но какво става с хората? Местните жители не разбират защо вместо да се модернизират съществуващите централи и да се намалят вредните емисии, правителството решава да затвори цели производствени мощности. И какви ще са ползите от фотоволтаични паркове, които заемат стотици хиляди декари плодородна земя, която повече няма да може да се използва за земеделие? Питат се, защо никой не се интересува от съдбата на техния град и защо решенията, взети от върховете на властта, обричат обикновените хора на бедност и несигурност.

И не само Гълъбово е под заплаха. Всички по-малки населени места около енергийния комплекс „Марица Изток“ са взаимно свързани с него. Със затварянето на тези централи хиляди миньори, енергетици и обслужващ персонал ще останат без работа. Десетки малки фирми, които са зависими от тези производствени бази, ще фалират. И никой не знае какво ще последва.

Призрачното бъдеще

Когато посетихме ТЕЦ „Брикел“, инженер, пожелал да остане анонимен, потвърди най-лошите страхове. Поетапното затваряне на ТЕЦ номер 3 вече е започнало. След него следват и останалите две централи. В момента, в който тези гиганти спрат работа, Гълъбово ще остане без пулс.

Призрачното бъдеще на поредния български град

Центърът на града е като огледало на общата безнадеждност – затворени магазини, изоставени предприятия и единствената сграда, която сякаш има някакъв живот, е тази на общината. Фонтаните, някога символ на живот и енергия, са просто празни корита, оставени да ръждясват. И дори гълъбите – символът на града – са отлетели отдавна, заедно с младите хора, които търсят своето щастие далеч оттук.

Съдбата на една нация ли предвещава Гълъбово…

Гълъбово е не просто малък град. То е еманация на една по-голяма и по-тъжна история за изоставените места в България. За градовете, които някога процъфтяваха, но днес са оставени да умират. И това не е просто една локална трагедия. Това е симптом на по-дълбок проблем в страната – за липсата на дългосрочна визия и грижа за хората.

Цената на зелената революция може би ще бъде платена с разрухата на градове като Гълъбово. А ползите – в какво се изразяват? Ще стане ли природата по-чиста? Или ще имаме хиляди декари земя, покрита с фотоволтаици, но без градове и без хора, които да се радват на тази „чиста“ енергия?

Това е въпрос, на който Гълъбово – и всички подобни градове – чакат отговор. Но засега, единственият отговор е мълчанието на разрушените сгради и празните улици.

Автор: Янчо Николов

Споделете тази новина
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
1
0
Would love your thoughts, please comment.x