Гърците показаха среден пръст на Ганьо и Гана окупиращи плажни чадъри срещу едно кафе: Ал сана мемета, стойки и плюене по родното – ходете по язовирите и вировете…

Настъпиха тежки времена за българския „туристически елит“. Не за онзи с яхтите и петзвездните хотели. Не. За далеч по-многобройната и колоритна прослойка на Бай Ганьо и кака Гана, които години наред превръщаха гръцките плажове в открит филиал на кварталната градинка.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Съдбата нанесе жесток удар. На Халкидики вече не давали чадър срещу едно кафе. Представяте ли си това варварство? Къде отиде европейската демокрация? Къде останаха човешките права? Как така човек ще плати пет евро за кафе и няма автоматично да получи правото да окупира четири квадратни метра плаж до залез слънце?

Оказва се, че времената са се променили. Плажните заведения вече искат минимална консумация от 30 евро на човек. На някои места дори по 100 евро. Нещо, което предизвика колективен шок сред сънародниците, свикнали да разпъват лагера си за деня с една пластмасова чаша фрапе и стратегически запас от домати, кюфтета, семки, праскови, сливи и филии, намазани вкъщи още в пет сутринта.

Години наред слушахме едни и същи речи.

„В Гърция е цивилизация!“

„В България повече крак няма да стъпя!“

„Нашето Черноморие е грабеж!“

„Гърците знаят как се прави туризъм!“

И докато тези високопарни оценки ехтяха по социалните мрежи, под чадъра течеше съвсем друга икономическа политика. Консумацията се свеждаше до едно кафе, разтеглено за осем часа престой, докато от хладилната чанта излизаха продукти в количества, достатъчни за оцеляване при природно бедствие.

Сега обаче сметката идва.

Оказва се, че прословутата любов към гръцките плажове не е била чак толкова романтична. Била е любов, докато чадърът струва колкото едно капучино. Когато обаче цената започне да прилича на реален туристически разход, чувствата внезапно охладняват по-бързо от бира, забравена във фризер.

Изведнъж цивилизацията вече не изглежда толкова привлекателна.

Изведнъж европейският стандарт започва да боде джоба.

Изведнъж морето вече не е толкова синьо.

Най-забавното е друго. Същите хора, които до вчера обясняваха как никога повече няма да се потопят в български води, сега са изправени пред сериозна дилема. Ако Гърция излиза скъпо, а родното Черноморие е било обявено за враг номер едно, остава какво?

Язовирът.

Реката.

Вирът зад селото.

Каналът край вилната зона.

Там поне никой няма да иска минимална консумация от 30 евро. Максимум някой крастава жаба или жълтобуз смок да проявят интерес към менюто.

Разбира се, не всички туристи попадат в тази категория. Има хора, които пътуват, почиват и харчат нормално. Но именно най-шумните апологети на „гръцкото чудо“ днес изглеждат най-притеснени. Защото се оказа, че не са били влюбени в Гърция. Били са влюбени в евтиния чадър.

А това е съвсем различна любовна история.

Истината лъсна като бял задник на августовско слънце. Част от нашенците не са търсели качество, обслужване или европейски стандарт. Те просто са търсели най-изгодното място, където срещу едно кафе да прекарат цял ден под чужд чадър и после да публикуват десет селфита с надпис: „Ето това е животът!“

Животът обаче, както и гръцките плажни концесионери, има неприятния навик понякога да поиска сметката.