Гюлета от Дунава: Четири „археологически“ изненади, които армията трябваше да обезвреди

Четири артилерийски снаряда тип гюле са били открити в района на 376-ия речен километър на река Дунав, в област Силистра. За обикновения човек това звучи като поредната странна находка от реката. За специалистите по невзривени боеприпаси обаче „изненадата“ има съвсем друго измерение, особено когато става дума за предмети, които вероятно са преживели повече исторически епохи, отколкото някои институции.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Специалисти по обезвреждане на невзривени боеприпаси от военно формирование в Шумен, под ръководството на майор Ангел Иванов, са извършили операцията по обезвреждането на четирите гюлета. Боеприпасите са били транспортирани до учебен център „Дивдядово“, където са унищожени при спазване на необходимите мерки за безопасност.

Военнослужещите са действали по разпореждане на началника на отбраната и със заповед на командира на Сухопътните войски.

Дунавът пази какво ли не

Реката има особен талант да съхранява историята. Докато хората спорят кое е национално наследство, кое е антикварна ценност и кое е просто ръждясало парче метал, Дунавът търпеливо си върши работата и от време на време връща на сушата поредния артефакт.

Този път обаче подаръкът не е за музейна витрина.

Четирите гюлета са били достатъчно опасни, за да бъде ангажирана специализирана военна група. И това е важната част от историята. Старият боеприпас може да изглежда като безобидна метална топка, но времето не превръща автоматично боеприпасите в сувенири.

Природата има лошия навик да не се интересува от човешкото убеждение, че щом нещо е старо, значи вече е безопасно.

Не първият случай

Само преди дни военнослужещи са обезвредили силно корозирал артилерийски снаряд и две гюлета, открити на градския плаж „Баба Вида“ във Видин.

Така картината започва да изглежда още по-любопитно. Докато едни хора отиват на плажа с хавлия, чадър и слънцезащитен крем, други могат да се окажат на няколко метра от предмет, който изглежда като ръждясала останка от миналото, но изисква намесата на сапьори.

Историята понякога има доста странно чувство за хумор.

Армията като последна инстанция срещу наследството на войните

Операциите по обезвреждане на подобни боеприпаси са напомняне, че войните не приключват непременно в деня, в който оръжията замлъкнат.

Остават боеприпаси, мини, снаряди и други опасни предмети, които могат да бъдат откривани десетилетия по-късно. В случая с Дунав четири такива „послания от миналото“ са били открити и премахнати без инциденти.

И това е един от редките случаи, в които бюрократичната формулировка „при стриктно спазване на мерките за безопасност“ всъщност означава нещо съвсем конкретно: хора са свършили работа, при която една грешка може да бъде последната.

Докато едни институции обичат да произвеждат документи, други все още трябва да се занимават с реалните последствия от историята.

Четирите гюлета вече са унищожени. Дунавът обаче остава там.

И вероятно още пази нещо.

Защото реката е стара, паметта ѝ е дълга, а човечеството има удивителната способност да оставя след себе си не само паметници, но и боеприпаси.