Еб@ти и министрите! Служат на суверена, ама в шестък! Единият кречетало, лъжец и популист, другият отказва да чуе протестиращите за мизерията по пътищата и безплатна пътна помощ
Протестът на представители на сектора „Пътна помощ“ е организиран в отговор на отказа на служебния министър регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов да проведе реална среща с бранша.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Има нещо дълбоко символично в това над 300 камиона да се съберат на Околовръстното в София. Не като протест, а като жива метафора. Защото когато държавата започне да буксува, първо спират онези, които по принцип я дърпат напред.
И тук стигаме до въпроса, който виси във въздуха като неизчистен смог: от кога един министър започна да работи срещу собствения си народ?
Служебният министър Николай Найденов очевидно е решил да приложи нов управленски модел – “ако не ги виждам, значи не съществуват”. Браншът иска среща? Няма покана. Има проблем? Няма отговор. Народът пита? Министърът мълчи. Старата поговорка гласи: „Мълчанието е злато“, но в случая повече прилича на ръждясала ламарина – скърца, но не върши работа.
Протестът е за безопасността по пътищата и окаяното състояние на пътната инфраструктура. Против корупционните практики в АПИ и всичко останало, което пречи за нормалното използване на пътната мрежа в страната, нейното функциониране и безплатните услуги, когато е наложително.
А най-интересното е друго. Законът не предвижда безплатна пътна помощ по републиканската мрежа. Закон. Дори в медицината има безплатна помощ към пациенти без осигуровки – въпреки, че болниците се превърнаха в търговски дружества и щавят яко пациентите си. Но когато министърът започне да се държи като бирник, който не търши решения, а налага проблемни модели – вече не говорим за управление, а за самодейност. Министърът не прилага сляпо закона, той търси решения. Търси диалог, компромиси и прави предложения.
Когато започнат категоричните откази и демонстрацията на властова надменност става, както казва народът: „Който сам си е шеф, сам си е и проблем.“
Отказът да се срещне с хората от сектора не е просто административен жест. Това е позиция. И тя казва ясно: „Не съм съгласен с вас, но няма да ви го кажа в очите.“ Което е странно поведение за човек, който уж е на тази позиция, чрез волята на същия този народ. Или може би вече сме въвели нова система – министрите се появяват като гъби след дъжд, без връзка с избирателите?
Нали идеята на демокрацията беше проста: хората гласуват, избират представители, те съставят управление, което служи на обществото. Не обратното. Не управление, което се крие от обществото, сякаш е длъжник, а народът – съдия-изпълнител.
Ако продължим тази логика, защо да спираме дотук? Нека министърът на здравеопазването утре реши, че безплатната медицинска помощ е “неефективна”. Който има пари – живее. Който няма – късмет. След това МВР може да въведе абонамент за полицейска защита. “Премиум пакет сигурност” – с бърза реакция и бонус патрул. Съдът? Само за платили. Правосъдие по заявка. Както се казва: „Пари има ли – има и правда.“
Звучи абсурдно? Точно толкова абсурдно, колкото и да се посяга на нещо, което по закон трябва да е и достъпно за всички. Като липсва закон за безплатна пътна помощ, министърът ще направи предложение да се гласува такъв. Не всеки водач има възможност да си поръча платена. Има хора, които едва плащат таксите на автомобилите си, за гориво и винетките за разбитите пътища.
И докато това се случва, отворихме дума и за пътищата – същите тези републикански пътища – са в състояние, което кара дори дупките да изглеждат като архитектурен замисъл. Но за сметка на това в институции като АПИ винаги се намират средства за бонуси. Явно там важи друга поговорка: „За свои хора – мед и масло, за другите – прах и кал.“
Цялата ситуация прилича на онзи стар виц за човек, който сам си реже клона, на който седи. Само че тук клонът е общественото доверие, а трионът е управленско високомерие.
Видното е много просто и неприятно: когато една власт започне да избягва диалог, тя не решава проблеми – тя ги създава. Когато игнорира суверенът и тези, които искат облекчения в негова полза, тя подкопава себе си. И когато се дистанцира от хората, тя губи единствената причина да съществува.
„Глас народен – глас Божи“, казват старите хора. Но явно напоследък този глас се чува само по време на избори. След това – тишина. До следващия протест.
И ако министърът наистина има проблем с народа, решението също е просто и народно: „Като не ти харесва хорото, изчезвай от мегдана.“
