Дежа Вю по български: Чумни илюзии и жертвите на „разваления телефон“
В България хронично ни се вменява едно странно чувство за предначертана обреченост – особено когато става въпрос за животновъдите. Да, пак става дума за „чума“ по животните, и да, пак липсва сертифицирана лаборатория, която да докаже, че животните действително са заразени. Ето ни отново в поредния епизод от сагата „Унищожи труда на обикновения човек“. Само че този път сцената е във Велинград. Иронично, нали? Градът на здравето и лечението – сега епицентър на „чума“ по овцете.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
- Масово шофьорите са в нарушение на забраната за стари автомобили в София
- Красимир Горсов отново е в неизвестност с парите за лечението на дъщеря си
- Одобрени са проекти за водопроводи в Община Царево и няколко близки села
- Първа политическа партия в Румъния е Социалдемократическата според Екзитпол
- За пръв път – БАН избра жена за свой председател
Липсата на лаборатории- грях или стратегия?
Липсата на сертифицирана лаборатория, която да проведе реални и безпристрастни тестове, е толкова показателна, че дори няма нужда от анализ. Това е като да караш кола без спирачки и да обвиняваш пътя, че катастрофираш. Още преди пет години адвокат Николина Чакърова изнесе проблема на показ и доказа, че това е престъпление спрямо българските животновъди. Но вместо действие, получихме… мълчание. Нищо ново под слънцето. Нима е изненадващо, че когато липсват реални механизми за проверка, се разчита на „едно към гьотере“ тестове, които служат за всичко друго, но не и за истината?
Театър на абсурда: „Специалистите“ удрят пак
И сега – бам! Някой „специалист“ твърди, че във Велинград има чума. Животновъд, вложил всичко в труда си, става жертва на система, която по-скоро прилича на фарс, отколкото на държава. Без доказателства, без реални основания, но с много амбиция за унищожаване на цели стопанства. Как ли го доказаха? С развален телефон -някой си там каза? Или с онази прочута българска интуиция, която казва: „Да го затрием, пък после ще се оправдаем“?
Политически интриги: Винаги има някой „близък“
Не можем да не отбележим как всеки подобен случай започва да мирише на интереси, далеч надхвърлящи защитата на здравето на животните. А може би случаят във Велинград е просто разчистване на терена от някой „близък до властта“? Или пък поредна външна поръчка за икономическа диверсия? Защото, честно казано, нищо друго не обяснява толкова добре безумието, което наблюдаваме.
Нека си припомним: Странджа и сянката на семейство Габриел
Кой може да забрави случая с чумата в Странджа? Хиляди здрави животни бяха унищожени по „научната“ препоръка на лаборатория във Франция, собственост на мъжа на Мария Габриел. Впоследствие паралелни тестове доказаха, че животните са били напълно здрави. Но какво от това? Загубите за животновъдите останаха, а банковите сметки на някои хора вероятно пораснаха значително. Днес Велинград ни напомня, че историята обича да се повтаря – първо като трагедия, после като фарс. Само че за нашите управници това е просто бизнес.
Добре дошли в Българистан!
Ако държавата позволи и този случай да мине без реални основания, то нека вече официално се прекръстим на Булгаристан – територия, където външните интереси диктуват правилата, а националните приоритети се изпаряват с първия политически вятър. И да, това не е държава. Това е карикатура.
За финал, ако някой реши да прави филм за ситуацията, предлагам заглавие: „Как да унищожим един сектор, без да излизаме от офиса“. Подходящо, нали?