ДЕМОГРАФСКИ АПОКАЛИПСИС? НЯМА ПРОБЛЕМ! ЕТО ВИ 25 ЕВРО И РАЖДАЙТЕ!

След като България започна да се топи по-бързо от сладолед през август, след като цели села останаха с повече котки, отколкото деца, и след като младите хора масово избраха летището вместо родилното отделение, нашите политически гении най-после стигнаха до великото прозрение: Ама чакайте… жените всъщност раждат деца!

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Откритие, достойно за Нобелова награда.

Десетилетия наред държавата наблюдаваше как населението се свива с темповете на изпускащ се балон. Едни заминаха за чужбина, други отказаха да имат деца, трети просто не могат да си позволят лукса да създадат семейство. Но чак сега политическата класа се сети, че демографията не се оправя с речи по телевизията и патриотични лозунги.

И какво измислиха?

Вдигат прага за детските надбавки.

Барабанен звън!

Фанфари!

Исторически момент!

Сега повече семейства ще могат да получават… едни пари, които трудно стигат за пакет памперси, камо ли за издръжката на едно дете. С други думи, класическата българска стратегия: с трици маймуни… пардон, мишки да ловим.

Някой явно си представя как младо семейство сяда вечер на кухненската маса.

„Скъпа, получаваме още няколко евро детски.“

„Чудесно! Хайде да направим тризнаци!“

Точно толкова реалистично звучи цялата тази социална „революция“.

Най-парадоксалното е философията на някои помощи при раждане. Посланието сякаш е написано от счетоводител с чувство за черен хумор: за първото дете нещо, за второто по-малко, за третото още по-малко. Все едно държавата казва:

„Първото още го приветстваме… второто вече започва да ни тежи… а третото, ако може, недейте.“

С подобни суми човек трудно може да купи качествен биберон, а за количка, креватче, памперси, адаптирано мляко и лекарствата, които неизбежно идват с всяко малко дете, изобщо няма смисъл да говорим.

Но иначе политиците са шампиони по високопарни речи. „Трябва да стимулираме младите семейства!“ „Демографията е национален приоритет!“ „Децата са бъдещето на България!“ Красиво звучи.

Само че младите вече раждат. Не тук. В Германия. В Нидерландия. В Испания. Във Великобритания.

Децата им прохождат там, учат там, говорят първо чужд език, стават граждани на други държави и изграждат живота си далеч от България. Огромна част от тях никога няма да се върнат. Не защото не обичат родината си, а защото любовта не плаща ипотека, не купува памперси и не осигурява достойно бъдеще.

И после същите тези политици се чудят защо училищата пустеят, защо няма работна ръка и защо всяка година статистиката прилича повече на некролог, отколкото на национален отчет.

Истината е болезнено проста. Демографията не се лекува с трохи. Не се поправя с подаяния. Не се възражда с пресконференции.

Една държава не задържа младите с обещания, а с нормални доходи, достъпни жилища, качествено здравеопазване, сигурност и усещането, че децата им ще имат бъдеще.

Всичко останало е евтин политически театър. А представлението, както винаги, се плаща от публиката.