Диана Габровска: От политическа пародия до платена п……..а в розовия бизнес
В страната на абсурдите, където политиката и проституцията отдавна са разменна монета, се появява едно явление, което сякаш е събрало в себе си най-доброто (или по-скоро най-лошото) от двата свята. Диана Габровска – бивша кандидат-кметица, а сега гордо носеща титлата „първа официална българска порноактриса“. Трудно е да се каже дали да се смеем или да плачем, но в едно можем да сме сигурни – падението има ново име.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Политиката не я иска, но порното я прегърна
Октомври 2019 г. Габровска иска да стане кмет на Момин проход. Всичко върви по мед и масло, докато изведнъж интернет не се наводнява с нейни голи снимки. Очевидно местният електорат решава, че една „разкрепостена“ кандидатура не е най-подходящата за градоначалник. Провалът я оставя без политическа кариера, но отваря вратата към друга професия, която, макар и не толкова древна, е не по-малко доходоносна – филмите за възрастни.
Вместо да избере срам и достойнство, тя избира… кастинги за гръцки порностудия. „Розовата“ индустрия я приветства, а България получава първата си официална порноактриса – титла, с която определено не можем да се гордеем.
Семейна идилия в извращение
Рогоносецът на Габровска, истинско природно недоразумение, твърди, че я подкрепя. Ходи дори да гледа „филмите“ й, в които тя интимничи с чужди мъже, като че ли е нормално съпругът ти да те аплодира, докато се въргаляш в кадър с 26-сантиметрови ….. „професионалисти“. Ако има нещо по-извратено от това, то вероятно е в областта на некрофилията.
И докато някои се чудят какво би било да живееш в напълно разрушен морален свят, Габровска вече го е построила – с тухлите на своята безскрупулност и бетона на безсрамието.
Медийното лицемерие: от трибуна на „ценности“ до трибуна на проституцията
Човек би очаквал медиите да запазят поне капка достойнство и да не популяризират подобни морални катастрофи. Но не. Българските официози не само дават трибуна на Габровска, но и представят кариерата й като повод за „национална гордост“. Интервютата й се въртят из жълтите хроники с гордото заглавие „Първата българска порноактриса разказва за успеха си“. Успех?! Ако това е успех, то най-доброто, което можем да направим като общество, е да си признаем, че сме в морален колапс.
Критиката не се приема – „задръстен балканец си!“
И, разбира се, всеки, който дръзне да осъди този упадък, веднага е обвинен в тесногръдие. Ако не приемаш, че майка на две деца се снима в порнофилми, значи имаш „балкански манталитет“. Ако смяташ, че е абсурдно съпругът й да подкрепя публичното й унижение, значи си „задръстенячка“. Така работи пропагандата на деградацията – чрез натрапване на измамни аргументи и подмяна на ценностите.
Какво следва?
Ако обществото продължава да толерира подобни явления, то нищо чудно следващият кандидат за кмет да бъде порнозвезда, която обещава по-добра „производителност“ на общинския съвет. Може би след години ще гледаме реалити формат „Порно избори“ – защото щом вече няма морални граници, защо да не превърнем всичко в гротескно шоу?
Габровска е символ на най-грозното лице на съвремието ни – свят, в който ценностите са сведени до лайкове в социалните мрежи, а срамът е просто архаично понятие. Но едно е сигурно: колкото и да се опитва да се изкара „модерна“, тя ще остане просто една паднала жена, чиято „кариера“ ще служи единствено за евтина сензация и срам за поколенията.
