Директорът – легенда Веселин Пъйнев: Оставих сърцето си в Строителния техникум!

Веселин Пъйнев е може би най-обичаният директор на училище в Бургас. Той беше дълги години начело на Строителния техникум в морския град. Много поколения ученици са минали през него. Огромна част от тях изпитват признателност и уважение към Пъйнев, който освен силен управленец, е и един достоен човек. От няколко години Пъйнев е пенсионер. Свързваме се с него, за да видим как живее в тези дни. Той даде с готовност интервю за Днес България.

Г-н Пъйнев, как я карате като пенсионер? Какво е ежедневието ви, имате ли нови предизвикателства?

От 6 години съм пенсионер. Нормално е. Пенсионерският живот е спокоен, но малко скучен. Все пак аз си намирам с какво да се занимавам. Пиша стихове, рисувам, съзерцавам, чета интересна литература, когато мога.
Каква е темата на стиховете ви?
Ами всякаква. Най-вече лирика. Различна лирика.Но имам и стихове посветени на природата, на определен човек, на определено събитие или явление. Зависи от провокацията, предизвикателството, вдъхновението. Поезията е нещо много ефирно като усещане, много специфично. Всеки го усеща по свой начин, сетивата му реагират индивидуално. Но поезията е и едно послание. Послание за това, че човекът не е просто жива материя, е нещо повече…
Колко стихосбирки сте издали?
Ами вече станаха осем.Дай боже, ще издавам още.
Да сменим темата. Вие сте легенда за Строителни техникум. Колко години изкарахте там?
Да ги сметна. 26 мисля, че като директор и общо 32. Преди това бях и учител. Не са малко.
Какви са ви спомените от това време?
Ооо, толкова много спомени. Невероятно, хубави. Имаше и трудности , разбира се. Имаше и проблеми. Но повечето са позитивни и зареждащи емоции. Наистина хубави време. Времена на преход, на предизвикателства, на смяна на система и на философии. Много работа, усърден и постоянен труд. Комуникация с колеги, ученици, с други училища, институции. Наистина славни години.
Доволен ли сте от учениците, от вашите възпитаници?
Аз съм горд с тях. Наистина горд. Нашите възпитаници се реализираха в живота, в бизнеса, в други области. Повечето, разбира се. Винаги има изключения. Но смело и гордо мога да кажа, че голяма част от новите сгради в Бургас, а и не само в Бургас, са дело на наши ученици. Също така инфраструктурни проекти, пътища, мостове, и какво ли още не. Много от тях се развиха и в други посоки, не точно в строителството. Много се радвам, че ние възпитаваме едни млади интелигентни хора, които получават реализация в живота, но освен това стават и сериозни и отговорни хора и личности.Мога да посоча Чанка Коралска, Вълчо Чолаков, Костадин Марков, Николай Димитров, много са наистина реализиралите се наши ученици. Ще спра, за да не пропусна, а те са наистина много. Строителният техникум е една истинска школа за живота. Моето сърце остава там.
Търсят ли ви сега бивши ученици, колеги…?
Да. И това много ме радва. Обаждат се много ученици от различни поколения.Питат ме, как съм. Поздравяват за празниците. Колеги също. Това е добре. Значи съм оставил у тях нещо положително, нещо градивно, добри спомени.
Вие сте с огромен опит. Бих искал да ви попитам, бихте ли сравнили учениците и учебния процес от преди 1990 година и сега?
Сравнявам и нещата не ми харесват. Сегашните ученици губят все повече контакт, общуване. Няма ги истинските срещи, няма го директното общуване. Или е на пренебрежимо ниско ниво. Твърде много в битието навлязоха социалните мрежи, които според осакатят душевно хората. Разбирам, че такива са вече времената, че технологиите навлизат силно в битието ни, аз също се възползвам от тях. Но изпитват тъга от това. В по-старите години хората и учениците конкретно имаха повече контакт, повече се гледаха в очите, и ако щете повече се целуваха. Това по отношение на чисто емоционалния и човешкия елемент. По отношение на учебния процес мога да кажа, че също нещата се забатачиха. Постоянно се издава нови учебници, нови указания, нови изисквания. Аз мисля, че материалът трябва да бъде по-опростен и практичен, по-достъпен. Да е от полза за учениците в самия живот. А, който иска да се развива на по-високо ниво, има си и висши заведения, има докторантури, професури…За тези години доста объркаха децата. Жалко е.
Какво ще кажете за ролята на учителя?
Силно принизена, да не кажа унизена. Срамно е. Преди години, във времената на Възраждането най-уважаваните хора в селата са били учителят, попът и кметът. Хората са ставали и поздравявали. Всъщност и до преди 20-30 години у нас си беше така, особено в по-малките населени места. Сега всичко е деформирано. Учителят е притиснат и унизен. Притиснат от изисквания, постоянно нови директиви, притиснат от арогантни родители и ученици….Болно ми е. Да, в последните една-две години вдигнаха заплатите, и то чувствително. Но, това според мен е от гузна съвест, от чувство на вина.
Какво трябва да направи държавата?
Много неща, но не ги прави. Трябва изцяло смяна на кода на системата. На образователния процес. Защото в училище се кове бъдещето на една нация. У нас този процес е силно обезпокоителен, още повече, че голяма част от кадърните деца бяга в чужбина. Тревожно е.
И все пак, оптимист ли сте?
Човек винаги трябва да е оптимист, да не спира да търси и да се бори…
Успех.
Благодаря, успех и на вашата медия.