Докато българските плажове се лутат между бюрокрацията, бурните морски вълни и теченията – вижте, как ги поддържат в Тенерифе (видео и снимки)
С приключването на летния сезон, плажните концесионери у нас се изправят пред поредното си голямо изпитание — как да запазят плажовете за следващата година. Времето на чадърите и туристите приключва, но истинската работа тепърва започва.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Пясъкът – изгубеното злато на българските плажове
Зимните бури, силните ветрове и вълните не прощават на нито един метър пясък. Морето бавно, но сигурно „поглъща“ плажната ивица, отнасяйки тонове материал в дълбокото. Затова всяка пролет концесионерите се сблъскват с нуждата да депонират нови количества пясък, за да възстановят естествения облик на брега.
По наредба у нас това депониране се извършва още от преди 89 година,и то с много условности и напрежение създадено от хора които нямат никакво познание от тази дейност и материя.
Но когато природата се разбушува, както се случи след последните наводнения, се налагат допълнителни дейности – и точно тогава започва тежката бюрократична процедура. Разрешения, съгласувания, проверки, изисквания от различни институции – всичко това забавя процеса и поставя концесионерите в безизходица.
Между морето и законите
И тук се появява парадоксът: когато плажът има нужда от техника – багери, фадроми, събирателни машини – за да бъде спасен, концесионерите рискуват санкции, ако вкарат подобни средства на ивицата извън разрешения сезон. От екологични и административни съображения всякакви дейности по брегоукрепване или подравняване през лятото са почти невъзможни.
Резултатът? През активния сезон, когато на някои места морето изяжда част от пясъка или създава опасни прагове, концесионерите нямат право да реагират. Те могат само да наблюдават как морето бавно „работи“ срещу туристическата визия на страната.
Как се справят другите? Урок от Тенерифе
За да се види как изглеждат нещата по света, наш представител който бе на остров Тенерифе – един от най-популярните плажни райони в Испания и световна туристическа дестинация. Там плажовете са грижливо поддържани целогодишно.
Изненадата е голяма – тежка техника спокойно влиза на плажа, дори когато туристите са там. Машините работят бавно и безопасно, като подравняват и укрепват бреговете, запълват дупки, заглаждат прагове и дори насипват пясък, изнесен от теченията.
Никой не протестира, няма шумни дебати, нито институционални пречки. Всички – от властите до местните жители – са наясно, че това е нужно, за да останат плажовете красиви, безопасни и удобни.
„Поддръжката на плажа е ежедневен процес, а не сезонна кампания,“ казват местни концесионери. „Морето не спира да работи, затова и ние не можем да спрем.“
Какво липсва у нас
Тенерифе не е изключение. Подобна практика се наблюдава в Гърция, Италия, Франция, САЩ. В тези страни поддръжката на плажовете е част от общата стратегия за туризма и опазването на крайбрежието.
В България обаче подходът все още е административен, не стратегически. Фокусът е върху контрола и санкциите, а не върху реалното управление и опазване на ресурсите.
Докато в други страни концесионерите са партньори на държавата, у нас често се чувстват като обвиняеми. Парадоксално, но хората, които трябва да се грижат за плажа за своя сметка, както е по договор, са същите, които най-често биват наказвани, когато го правят.
Накъде оттук нататък
Истината е проста – морето няма да спре да променя брега. Ако България иска да има конкурентоспособен морски туризъм, трябва да се преосмисли начинът, по който се управляват плажните ивици.
Нужен е модерен регламент, който да позволява целогодишна поддръжка при ясни стандарти за безопасност и екология. Така както е по целия свят.
Плажът не е просто място за чадъри и шезлонги – той е жив организъм, който се нуждае от постоянна грижа. И ако не му я осигурим, след време няма да има за какво да спорим.
