Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея от Камено в битка с вятърните мелници на въображаемия им свят (видео)

Има хора, които сутрин стават, пият кафе и тръгват за работа.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Има и други.

Те стават, пият кафе и започват да пишат жалби. За тях сигналът е това, което за рицаря е мечът, за рибаря въдицата, а за хлебаря тестото. Без него денят няма смисъл.

Главният герой на нашата история Емил Гепов отдавна е надраснал обикновеното гражданско недоволство. Той вече е достигнал духовното ниво на административен месия. Ако Моисей е разделил Червено море, този човек е готов да раздели общината в Камено на две само с едно заявление в деловодството.

Липсва му единствено дървена тояга. Не за подпиране. За по-голям драматизъм.

След него крачат двамата най-верни апостоли. Единият гледа строго и съжителства с Гепов, а другият Иван Кузманов кимва одобрително. Ако водачът каже, че слънцето е незаконно изгряло, до вечерта ще има три сигнала, две жалби и едно искане за прокурорска проверка на небесното тяло.

Така върви великото шествие на административната правда.

В Камено вече се разказват легенди.

Някога хората се питали:
„Колко е часът?“

Днес питат:
„За какво е последната жалба?“

Толкова редовно се появяват нови скандали, че човек остава с впечатлението, че ако в града се роди коте с петно във формата на запетайка, до вечерта ще бъде обявена специална комисия за разследване.

Преди време грамаден обществен шум се вдигна около история, която звучеше като сценарий за нискобюджетен екшън. В крайна сметка институциите приключиха проверката без да потвърдят драматичните версии, но какво значение има това? Важното е сериалът да върви. Истината често е скучен документ. Сензацията продава далеч по-добре.

ВИЖТЕ ЗА КАКВО СТАВА ДУМА:

Нашият герой очевидно живее по максимата:

„Ако няма скандал, значи още не си го измислил достатъчно добре.“

Той притежава уникалната способност да открива престъпления със скорост, с която археолозите намират глинени съдове. Само че за разлика от него археолозите понякога намират нещо.

За него светът прилича на огромно криминално местопрестъпление, в което абсолютно всички са виновни.

Всички.

Освен един.

Познайте кой.

Собственото му отражение в огледалото остава единственият свидетел, който никога не е разпитан.

И до него неизменно стои верният спътник Кузманов. Двамата приличат на онези герои от старите анимации, които непрекъснато търсят чудовището, без да забелязват, че сами тичат с тенджера на главата и плашат целия квартал.

Когато единият открие конспирация, другият вече е написал половината статус във Facebook.

Когато единият види нарушение, другият вече е извикал виртуалното жури.

Когато единият се възмути, другият започва да се възмущава предварително.

Истински синхрон.

Ако олимпийските игри имаха дисциплина „масово възмущение с препятствия“, двамата щяха да се приберат с толкова медали, че Министерството на спорта щеше да иска обяснение откъде са ги взели.

В Камено вече спокойно могат да преименуват една улица.

Не на Левски.

Не на Ботев.

А на „Булевард Гепов“.

В края му да има паметник на човек с папка под едната мишница с надпис „Жалба“, печат под другата и пръст, сочещ виновника за всичко. А виновникът, разбира се, винаги е някой друг.

Народната мъдрост казва, че който непрекъснато сочи с един пръст, три сочат обратно към него.

Но вероятно и срещу тази поговорка вече е подаден сигнал.

Защото в държавата на вечните жалбоподатели реалността никога не е достатъчно интересна.

Затова се произвежда.

На едро.