Моля, подавайте сигнали на този номер: 0896577779

Днес България

Винаги навреме

Дългият път от ООН до Москва

epa09908465 A handout photo made available by the Turkish President Press Office shows, Turkish President Recep Tayyip Erdogan (R) and United Nations Secretary-General Antonio Guterres (L) during their meeting in Ankara, Turkey, 25 April 2022. EPA/TURKISH PRESIDENT PRESS OFFICE HANDOUT HANDOUT HANDOUT EDITORIAL USE ONLY/NO SALES

На път за Москва, където във вторник ще се срещне с Владимир Путин, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш отдаде дължимото на ролята на Турция като единствената активна платформа за преки руско-украински преговори в момента. Единствената среща между двамата външни министри – Сергей Лавров и Дмитрий Кулеба – също се състоя в Турция, Анталия, макар и последващите контакти да не дадоха окуражаващи резултати.

Намерението на Гутериш да убеди Путин да прекрати войната се смята за малко вероятно да се осъществи, но като генерален секретар на ООН той трябва да опита. Някои биха предпочели да го видят по-рано и в Киев, и в Москва, но посещението му беше старателно подготвено, пише Der Standard.

Галип Далай от фондация „Наука и политика“ (SWP), базирана в Берлин, смята, че времето за посредничество в този конфликт всъщност все още не е дошло.

Той разгледа по-отблизо ролята на Турция. Срещата между Лавров и Кулеба, казва той, е била преди всичко печалба за Турция, повишаване на видимостта и международния ѝ авторитет.

Освен Турция, като възможни посредници се споменават Израел, чийто министър-председател Нафтали Бенет, също безуспешно, посети Путин в Москва в началото на март, но и Китай, Индия и Обединените арабски емирства (ОАЕ): Общото между тези държави е, че всички те са въвлечени в балансиращи действия, казва Далай, що се отнася до позиционирането им между Русия и Украйна. Функцията на евентуален посредник улеснява избягването на категорична позиция в полза на едната или другата страна.

В случая с Турция обаче това наистина беше направено в полза на Киев: Анкара доставя оръжия, най-вече високотехнологични безпилотни самолети, на Украйна и е затворила Босфора и Дарданелите по Споразумението от Монтрьо за военни кораби. Последното досега не е имало голямо значение за Москва, но това може да се промени, ако войната продължи по-дълго. Русия също има своите интереси в Средиземноморието – в Сирия и Либия. Точно в тези страни и допълнително в Нагорни Карабах – т.е. извън контекста на НАТО, където няма задължение за оказване на помощ – Русия може да нанесе сериозни щети на Турция, отбелязва Галип Далай. Никоя друга страна от НАТО не е толкова уязвима.

Ето защо Анкара избягва открити антируски изявления, не налага санкции и се опитва да поддържа работещи отношения с Москва: За да се избегне това „седене настрана“ – т.е. да се запази дистанция и да не се намесва – ролята на медиатор обикновено е полезна.

Фактът, че Русия от своя страна се намесва, трябва да бъде послание към всички останали държави, които не са се присъединили към Запада и неговите санкции. Докато САЩ проявяват все по-малко желание за геополитически действия, Русия се възприема от мнозина като предстоящ партньор в областта на сигурността.

Така че в случая с войната в Украйна позицията „настрана“ е изчакване да види какво ще се случи. А Путин, от своя страна, може и да покаже, че е отворен за дипломация, докато Западът е просто „антируски“. Путин се интересува повече от това да говори за преговори, отколкото от самите преговори, казва Далай. Русия е загубила общественото мнение на Запад – и е заинтересована да се увери, че това няма да се случи с останалите.

Докато за тази война се говори само в контекста на „НАТО срещу Русия“, само няколко държави ще се интересуват от нея в световен мащаб, обяснява Далай, според когото има нужда от нов дебат за сигурността.

Що се отнася до разходите, свързани с войната в Украйна, последиците за държавите в Африка например могат да бъдат много по-драматични – поради недостига на храна в резултат на войната: „Докато на Запад става въпрос за загуба на жизнен стандарт, другаде това може да бъде въпрос на живот и смърт.“ Необходимо е да се преосмисли разказът за тази война и да се проведе глобален дебат за разходите.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ще се срещне с руския президент Владимир Путин и украинския Володимир Зеленски. Гутериш обаче се спря в Анкара – единствената платформа за преки преговори между Украйна и Русия.

На път за Москва, където във вторник ще се срещне с Владимир Путин, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш отдаде дължимото на ролята на Турция като единствената активна платформа за преки руско-украински преговори в момента. Единствената среща между двамата външни министри – Сергей Лавров и Дмитрий Кулеба – също се състоя в Турция, Анталия, макар и последващите контакти да не дадоха окуражаващи резултати.

Намерението на Гутериш да убеди Путин да прекрати войната се смята за малко вероятно да се осъществи, но като генерален секретар на ООН той трябва да опита. Някои биха предпочели да го видят по-рано и в Киев, и в Москва, но посещението му беше старателно подготвено, пише Der Standard.

Галип Далай от фондация „Наука и политика“ (SWP), базирана в Берлин, смята, че времето за посредничество в този конфликт всъщност все още не е дошло.

Той разгледа по-отблизо ролята на Турция. Срещата между Лавров и Кулеба, казва той, е била преди всичко печалба за Турция, повишаване на видимостта и международния ѝ авторитет.

Освен Турция, като възможни посредници се споменават Израел, чийто министър-председател Нафтали Бенет, също безуспешно, посети Путин в Москва в началото на март, но и Китай, Индия и Обединените арабски емирства (ОАЕ): Общото между тези държави е, че всички те са въвлечени в балансиращи действия, казва Далай, що се отнася до позиционирането им между Русия и Украйна. Функцията на евентуален посредник улеснява избягването на категорична позиция в полза на едната или другата страна.

В случая с Турция обаче това наистина беше направено в полза на Киев: Анкара доставя оръжия, най-вече високотехнологични безпилотни самолети, на Украйна и е затворила Босфора и Дарданелите по Споразумението от Монтрьо за военни кораби. Последното досега не е имало голямо значение за Москва, но това може да се промени, ако войната продължи по-дълго. Русия също има своите интереси в Средиземноморието – в Сирия и Либия. Точно в тези страни и допълнително в Нагорни Карабах – т.е. извън контекста на НАТО, където няма задължение за оказване на помощ – Русия може да нанесе сериозни щети на Турция, отбелязва Галип Далай. Никоя друга страна от НАТО не е толкова уязвима.

Ето защо Анкара избягва открити антируски изявления, не налага санкции и се опитва да поддържа работещи отношения с Москва: За да се избегне това „седене настрана“ – т.е. да се запази дистанция и да не се намесва – ролята на медиатор обикновено е полезна.

Фактът, че Русия от своя страна се намесва, трябва да бъде послание към всички останали държави, които не са се присъединили към Запада и неговите санкции. Докато САЩ проявяват все по-малко желание за геополитически действия, Русия се възприема от мнозина като предстоящ партньор в областта на сигурността.

Така че в случая с войната в Украйна позицията „настрана“ е изчакване да види какво ще се случи. А Путин, от своя страна, може и да покаже, че е отворен за дипломация, докато Западът е просто „антируски“. Путин се интересува повече от това да говори за преговори, отколкото от самите преговори, казва Далай. Русия е загубила общественото мнение на Запад – и е заинтересована да се увери, че това няма да се случи с останалите.

Докато за тази война се говори само в контекста на „НАТО срещу Русия“, само няколко държави ще се интересуват от нея в световен мащаб, обяснява Далай, според когото има нужда от нов дебат за сигурността.

Що се отнася до разходите, свързани с войната в Украйна, последиците за държавите в Африка например могат да бъдат много по-драматични – поради недостига на храна в резултат на войната: „Докато на Запад става въпрос за загуба на жизнен стандарт, другаде това може да бъде въпрос на живот и смърт.“ Необходимо е да се преосмисли разказът за тази война и да се проведе глобален дебат за разходите.

Споделете тази новина във фейсбук
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x