Държавата най-после „откри“ потъващите обороти – или как СУПТО се появи в последния момент, както всичко у нас
След години на творчески хаос, държавата изведнъж реши, че ѝ липсват приходи в хазната. Изненада! И кой е виновен? Разбира се — онзи вечен заподозрян, българският търговец, който от десетилетия е открил магическата формула на оцеляването: касов бон – при поискване.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
И ето че сега, в навечерието на поредната Нова година, държавата се сети, че трябва „да осветли скриването на оборот“. Да въведе ред, прозрачност и контрол. С две думи — да направи това, което трябваше да направи още преди пет години. Но не, традицията повелява: в България всичко се случва точно навреме — в последния възможен момент, когато всички са в паника, системите не работят и никой не знае какво точно трябва да направи.
СУПТО – старото ново спасение
Сега се връща на сцената познатият сценарий: СУПТО. Тази магическа абревиатура, която звучи като име на домашен любимец, всъщност е „софтуер за управление на продажбите“. Целта му е ясна – да следи кой какво продава, колко печели и, разбира се, колко от това стига до държавата.
Прекрасна идея – ако беше дошла навреме, с ясни правила, без бюрократична лудост и без усещането, че някой пак тества системата върху живи хора. Но не, ние сме България – тук всичко се прави с едно око затворено и с надеждата „някак ще мине“.
Сега обаче вече няма време. Трябва да има „държавен софтуер“, всички да го ползват, всички да се съобразяват, а кой ще плати, кой ще внедри, кой ще тества – дреболии. Както винаги, бизнесът ще трябва да се оправя сам, докато държавата си прави пиар с фрази като „повишаване на прозрачността“ и „борба с укриването на приходи“.
Закъснелият контрол и българската икономическа алхимия
Когато едно правителство се сети, че не влиза достатъчно в бюджета, това никога не е изведнъж. Просто идва моментът, в който няма какво повече да се „управлява“, и тогава се почва ровенето. Проблемът е, че търговците отдавна са свикнали с играта. Те вече имат план Б, В и Г: вдигане на цените, обвиняване на „енергийната криза“, „доставките“, „инфлацията“ и „новите изисквания“. Всички ще платим сметката, но не онези, които закъсняха с реформите.
Иронията е, че докато държавата се опитва да „осветли оборота“, реалността е, че тя самата често действа на тъмно — без яснота, без координация и без предвидимост. Както винаги, целта е добра, но изпълнението – като от български филм от 80-те: много шум, малко резултат.
Светлина в тунела или поредният прожектор в мъглата?
Дали СУПТО ще „осветли“ укриването на оборот? Може би. Но по-вероятно е просто да хвърли още малко светлина върху стария ни навик – да чакаме последния момент, да действаме хаотично и после да се чудим защо пак ни е виновна системата.
В крайна сметка, държавата не откри топлата вода. Просто най-после забеляза, че тя изтича.
