Държавата – оглозгана от малоумни царе, Соколи, черни Ивановци, пожарникари и харвардски келеши – народът го д@ха 33 години

Случва се отново. И пак всички се правят на изненадани. Някой бил „разследван“, друг „изнудван“, трети „изненадан“. Корупцията отново цъфти като люляк през май, само че този път не с мутри и фалшиви царе, а с костюми от мола и фрази на заем от TEDx.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Лена Бориславова и Иван Модев – хората, които уж щяха да „внесат морал в политиката“, сега раздавали поръчки на детски градини, паркове и училища все едно продават дюнер на улицата. Цената: 25% обратно в партийната каса. Пет за кмета, двайсет за „партията“. Това не е иновация, това е схема от селски събор, просто с повече наглост.

Барбутов, онзи с ресора по „европейски политики“, оказвал натиск над районните кметове, за да се подпишат вече нагласени протоколи. После изведен от общината с белезници, все едно корупцията е престъпление, а не национален спорт. Преди това – тайни срещи, тайни списъци, и разбира се, „правилните фирми“. И винаги едни и същи думи: „Помагаме си. Те помагат на нас, ние – на тях“. Знаем го този влас. Свири се от 89-та насам.

Асен Василев – тихият съратник, сметководителят на партийната „промяна“, пак бил в центъра на схемите. Спомняме си как говореше за „икономика на растежа“. Само не уточни чий растеж точно има предвид. Защото около него сега цъфтят имоти, фирми и лобистки сделки като плевели след дъжд.

И всичко това – в страна, където хората събират пари за животоспасяващи операции по Facebook. Но поне детските градини в „Младост“ и „Люлин“ щели да бъдат ремонтирани от фирми, които предварително платили кампанията на „нашите“. Добре дошли в демокрацията по български: ако искаш поръчка, първо дай рушвет. Ако искаш справедливост – духай супата.

А българинът? Седи и се чуди как така пак се оказа излъган. Все едно за първи път. Все едно не е гласувал с надежда, че „тия поне са различни“. Не са. Просто не пушат пури на пресконференции и не държат чекмеджета пред камерите. Те крадат по-елегантно – с лаптоп, Excel и благ тон. Лапнаха ги както винаги – гладни за честност, уморени от Баце, наивни до безкрай. Подхлъзнаха се по двама парашутисти с лъскави визитки и фалшив английски и не разбраха кога около тях се настаниха същите политически проститутки и схемаджии, дето се въртят от партия в партия като на въртележка.

Ако Бойко изнесе златото с куфарите, тия тук искат да измъкнат и последния ръждив гвоздей но за два пъти по-малко време. И след това ще се оттеглят тихо – в Маями, в Канада, в Лондон, все едно никога не са били тук. Ще ги канят в сутрешни блокове като „експерти“. Ще обясняват с мазна усмивка как „трябваше да се действа по-бързо“, как „нямаше достатъчно политическа воля“.

А животът на няколко поколения минава в кръг. Вече не се брои кой кого е окрал. Брои се колко години ще минат, докато народът забрави. До следващите „нови лица“. До следващата „реформа“. До следващото предателство, този път „експертно подготвено“.

И така – от Сокола, Чер Иван, през „царя“ с олигофренския диалект, пожарникаря с къщата в Барселона, до харвардските мошеници с програмите за „добро управление“. Един и същи фарс. Един и същи грабеж. Само народът седи малодушно– изтощен, излъган, и все така в очакване на спасение, което няма да дойде.