Държава на хартия, пристанище, като затворническо каре: Кой е Йоско Алипиев да дерибейства в порта на БМФ и кв. Победа?!

В редакцията на „Днес България“ се появи мъж, който по разбираеми причини настоя името му да остане в тайна. Причините били свързани със сигурността му. Още тук започват въпросите. Когато някой се страхува да говори с името си, проблемът обикновено не е дребен.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Разказът му очертава образа на човек, който официално се занимава с товаро-разтоварна дейност, чрез фирма „Работническо дело“ ЕООД на територията на пристанище „БМВ“ – Бургас. Дотук всичко звучи делово. Бизнес. Работа. Хляб.

После обаче започва грозната, гнусна и скандална част.

За трудовите отношения, които приличат повече на феодализъм

Според източника, Йоско Алипиев наемал предимно хора от квартал „Победа“. Без договори. Без осигуровки. Без гаранции. Само с обещания.

Скандалното в случая е, че се вкарвали работници в пристанищна зона на БМФ с чужди документи за самоличност и фалшиви свидетелства за съдимост. Защо ли? Ами защото влизащите да извършват товаро-разтоварителни дейности са осъждани лица търкали наровете на пандизите по различни обвинения.

Ако това се установи официално, то става дума не просто за трудово нарушение, а за въпрос на национална сигурност. Пристанището не е квартална площадка. То е гранична зона.

И тук логично изниква въпросът: Къде е контролът? Къде въобще е Гранична полиция и охраната?
Къде са проверките? Кой провежда инструктажите и кой следи, кои хора влизат и излизат? Или граничният режим важи само за туристите с куфари, но не и за бригади от криминогени, без документи?

За заплащането, което прилича на подигравка

По думите на източника се заплащали по 200 лева на човек от порта, а на работниците се давали по 30 лева. Ако изобщо се давали. Двеста минус тридесет не е бизнес модел. Това е схема. Ромите работели при ужасни условия тежка физическа работа. Договори, социални осигуровки и други придобивки били само мит.

И за да бъде напълно отвратителна картината – на напусналите се отправяли заплахи. Лично Йоско Алипиев ги посещавал по домовете им, като им се обещавал „да им се стъжни животът“, „Да внимават да не изгорят“, че децата им няма да могат да ходят на детска градина и други подобни. Тук питаме: Кой е Йоско Алипиев, че да отправя подобни заплахи? Колко жалби има подадени срещу него? Колко проверки са направени? И, ако не са, кога ще бъдат извършени?

Или отново чакаме някой „да изгори“, буквално или преносно, за да се задейства системата?

Да не говорим, че се твърди за въпросният субект, че се занимава и с проституция от над десет години. Жриците му се предлагали в местен вестник, а други обслужвали клиентелата по вътрешния път на квартал Победа за и от Меден Рудник.

За политическите амбиции

Твърди се още, че Йоско Алипиев е членувал в различни партии и има амбиции за участие в голямата политика -опазил ни Господ! Споменава се и практика по време на избори – събиране на лични карти и връщането им след вота срещу суми от 40–50 лева. Ако това е просто твърдение, то трябва да бъде опровергано от Йоско Алипиев.
Ако не е – това вече не е местен скандал, а удар срещу самия изборен процес.

„Кажи ми как печелиш гласовете си, за да ти кажа каква политика ще правиш.“

Старата истина е проста: който влиза в голямата политика през задния вход, не излиза през парадния.

За институциите, които винаги „не са знаели“

Най-удобната позиция в България е „не знаех“.
Не знаехме за липсата на договори.
Не знаехме за фалшивите документи.
Не знаехме за заплахите.
Не знаехме за изборните практики.

А гранична полиция? А службите по сигурността? А контролиращите органи на пристанището?

ДВАМА ДУШИ РАБОТИЛИ ПРИ АЛИПИЕВ СЕ ОПЛАХА В МЕСТНА МЕДИЯ, ЧЕ НЕ ИМ Е ЗАПЛАТЕНО. ДВАМА ДУШИ РАЗКАЗАХА СХОДНА ИСТОРИЯ. КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ ОЩЕ ЗА ДА ЗАПОЧНАТ ПРОВЕРКИ СРЕЩУ ЙОСКО АЛИПИЕВ И НЕГОВИТЕ ДЕЙНОСТИ?!

Инструктажите вероятно се провеждат прилежно. Е, почти! Хората са различни от тези по документация, но за сметка на това – подписите вероятно са налице. Папките вероятно са подредени. Само че редът на хартия не винаги означава ред в действителността. Доказано е неведнъж.

Как човек без изрядна документация влиза в гранична зона?
Как десетки работници работят без договори, без това да направи впечатление на някого?
Как една фирма функционира години наред, без някой да попита за осигуровките?

Нека институциите излязат и го кажат ясно.
Ако не го направят – тогава бездействието става съучастие.

Ние не произнасяме присъди. Това е работа на съда.
Но въпросите са тук са жестоки. И те тежат.

Йоско Алипиев има право да отговори.
Институциите имат задължение да проверят.
Обществото има право да знае.

Защото когато в една гранична зона правилата са гъвкави, когато трудът няма договор, когато заплахата заменя закона, проституцията се легализира, а политиката наднича зад кулисите на пристанището, тогава проблемът не е в един човек.

Проблемът е в системата, която или не вижда, или не иска да вижда.

А както гласи поговорката: „Рибата се вмирисва откъм главата.“

Въпросът е – кой точно държи главата?