Държавни дебелосерци евакуирани с правителствен самолет, след царска почивка в Дубай: Защо списъкът с тези хрантутници не е в НАП?!
Какво научи Днес България за прословутата евакуацията от Дубай. Три самолета, 456 българи, правителствена машина с мистериозен списък от 85 имена, който е по-пазен и от рецепта за ядрено гориво. И както винаги – народът може да почака. Нали за това е народ.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Оказва се, че сред първите евакуирани преобладават държавни служители, чиновници, прокурори, съдии и, разбира се, семействата им. Половината от пасажерите в правителствения самолет – хора на държавна хранилка. Държавата явно първо спасява себе си. После – ако останат места – може и някоя майка с бебе.
Единственото изключение прави Радостин Василев от МЕЧ, който не се качил на правителствения самолет и се върнал с друг полет. Чест прави. В страна, където правилото е „кой превари, той натовари“, подобно поведение изглежда почти екзотично.
Но да се върнем на голямата картина. Представители на министерства казвали на туристически агенти, че държавните служители имали предимство. Логично. Кой ще управлява държавата, ако чиновниците останат в петзвездния ад? Народът ли? Не, благодаря.
И докато семейства с малки деца чакат ред, в правителствения самолет се намърдва служителка на ГДБОП с криминогенния си любим. Картина достойна за абсурден роман. Хора, призвани да се борят с престъпността, на екзотична почивка с представители на същата тази среда. „Кажи ми с кого дружиш, за да ти пратя правителствен самолет“, би звучала модерната поговорка.
И всичко това – на фона на нощувки по 2000 долара в Бурж ал Араб, закуски за по 300 евро и вечери в ресторанти със звезди „Мишлен“. Тук идва простият въпрос, който би трябвало да зададе всеки данъкоплатец: как точно държавна заплата позволява подобен стандарт? Или има някаква нова финансова математика, която не се преподава в училище?
Къде е сега Иван Христанов да попита откъде са парите? Защото ако бяхме нормална държава, списъкът с евакуираните чиновници щеше да отиде не в архива, а директно в НАП. И не за да им благодарят, че са се прибрали живи, а за да им направят ревизия до последната фактура за омар и шампанско.
Но не. В нормалната ни действителност НАП преследва баби с магданоз пред блока, а хора с петзвезден вкус и трицифрени сметки за закуска кацат на правителствена писта като национално богатство.
Срамът не е в това, че хората искат да се спасят. Всеки живот е ценен. Срамът е в подредбата на ценностите. Когато държавата поставя отпускарите на заплата пред майките с деца, тя казва ясно: „Нашите са по-важни“. А останалите? Те са статистика. Те са бройка.
Няма друго племе като българското, което така ревностно да брани личното си спасение, дори когато системата около него се разпада. Егоизмът тук не е порок, а национален спорт. И както изглежда, се практикува най-усърдно от онези, които трябва да дават пример.
Правителствен самолет за тях. За другите – чакане.
А после се чудим защо думите „държавен служител“ звучат не като чест, а като болест.
