Ева Майдел разля мозъчния си дефицит! Горди, бедни и обезлевени…или как да влезеш в еврозоната с усмивка, докато ти взимат портфейла

Ако се чудите как звучи фалшивата сигурност, облечена в скъпо сако и придружена с усмивка на евробюрократ, просто пуснете едно интервю на Ева Майдел. Жената говори с такава самоувереност за еврото, сякаш това ще ни излекува от национален махмурлук, ще ни опрости кредитите и ще ни донесе розов еднорог пред парламента.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

„България е подготвена да приеме еврото“, казва тя.

Разбира се, подготвени сме. Подготвена като пуйка за Коледа. Спазили сме критериите – онези, които ще направят цените двойни, а заплатите ще останат в зоната „мизерни като за БГ“. Съвсем спокойно – вместо за 2 лева, баничката ще е 2 евро. Само дето няма да е с повече сирене.

Ева уверено твърди, че страховете на хората са „резултат от политическа злоупотреба и дезинформация“. Точно така – когато народът се тревожи, очевидно нещо не му е наред. За какво са му въпроси, нали има „мъдри водачи“ като Ева, които ще му обяснят какво да мисли? В края на краищата, ако истината не ви харесва – сменете народа, както казваше един австрийски поет… или просто го пратете в еврозоната.

Еврото е „втората по сила валута в света“, твърди Майдел.

Това изобщо не значи, че ще е втората по полезност в нашия джоб. Всички знаем, че с втората по сила ракия никой не се напива. Еврото е удобно – за Германия, Франция и банките, които не знаят как да спрат да печатат пари и да раздуват инфлацията. Но за нас, които тепърва се учим да си пълним хладилника в средата на месеца, смяната на лева е като да смениш патерица с маратонки… при ампутиран крак.

„Банковата система в еврозоната е най-сигурната.“

Аха, като тази в Гърция през 2015-та, нали? Или в Кипър, когато хората се събудиха и ги посрещнаха надписи „банкоматите са временно извън употреба“. Спокойно, и нашите пари ще спят спокойно – само че в чужди трезори.

„Доходите ще се вдигат, както досега откакто сме в ЕС.“

Да, да, вдигат се. С по 50 лева на три години, докато цените излитат като на Спаце Екс. Ако така върви „вдигането“, то народът скоро ще живее като европейски пенсионер – само че с диета от хляб, сол и носталгия по соца.

И накрая – кулминацията: „Всички трябва да допринесем за това да намалим страховете.“

Разбира се. Спете спокойно, деца. Не мислете за инфлация, загуба на суверенитет, финансови шокове или валутна стабилност. Мислете за еврото. То е като добрия чичо – идва от Брюксел, носи ви чужди пари и ви казва как да живеете. А и ще се разплащате в две валути шест месеца! Защо не направим и националната ни идентичност двувалутна?

Да се откажеш от лева е като да дадеш името си назаем.

Парите не са просто разплащателно средство – те са символ на държавата, на доверието, на паметта. А ние? Ние бързаме да ги заменим с евро, което ще блести на цените, но не и в джобовете ни. Както се казва – нова метла мете, ама и килима изхвърля.

Ако някой ден се чудим къде ни е изчезнал суверенитетът – погледнете към касовата бележка.

И не забравяйте: „Който купува с евро, нека после не се чуди защо му се плаче на български.“

А сега да чуем аплодисментите за Ева. Или поне ехото от празните ни портмонета.