Моля, подавайте сигнали на този номер: 0896577779

Днес България

Винаги навреме

Европа се завръща към плановата икономика и стопанския фашизъм

На 13 септември британският „Гардиън“ съобщи, че Европейският съюз не може да се споразумее за въвеждането на таван на цените на руския газ. Вместо това, както се очаква, ЕС ще се съсредоточи върху „стригането“ на собствените си енергийни компании, които трупат печалби от рязко покачващите се цени на енергията.

Решението ще засегне петролните, газовите и нефтопреработвателните компании. Предвижда се допълнителни дарения да бъдат изпратени в помощ на гражданите и предприятията, които вероятно ще бъдат обект на нормиране на потреблението на енергия с настъпването на студеното време, пише бизнес анализаторът и журналист Глеб Простаков.

Допълнителният данък се нарича „солидарна вноска“, която, разбира се, не предвижда доброволен характер на плащането му. „Файненшъл Таймс“ нарича мярката временна, която предвид несигурните перспективи на световната енергийна криза може да стане постоянна. Например „Блумбърг“ прогнозира през юли, че високите цени на газа ще продължат поне две години.

По един или друг начин изтеглянето на „излишните печалби на енергийните компании“ – доста стабилен израз за руския вътрешноикономически дискурс – ще се превърне в сериозен прецедент за Европейския съюз. И тук има редица интересни точки.

Първо, не е ясно как ще се определя „неочакваната печалба“, точно една трета от която (33%) Европейската комисия предлага да прибира. Вероятно ще бъде определена гранична цена, над която стойности ще се считат за такива неочаквани печалби. Предполага се, че за ядрени, вятърни и слънчеви централи тази цена ще бъде 180 евро за мегаватчас, което е повече от половината от сегашните борсови котировки.

Вероятно подобни цени ще бъдат определени и за петролните и газовите компании. И тук започват определени трудности. Страната, която е най-облагодетелствана от намаляващия дял на Русия на европейския енергиен пазар, е Норвегия. Още през май полският премиер Матеуш Моравецки призова Осло да сподели свръхпечалбите с Европа и Украйна, тъй като Норвегия „косвено напълнява“, възползвайки се от енергийните проблеми на ЕС.

Но, както знаете, Норвегия не е член на Европейския съюз и не е обект на местни директиви. По време на дискусията за тавана на цените Осло предложи да започне преговори по този въпрос, но по никакъв начин да не следва строгите насоки на ЕС за прибиране на свръхпечалбите. Изключването на Норвегия от влиянието на европейските директиви за неочаквани печалби веднага поставя под въпрос ефективността на тези мерки като цяло.

По един или друг начин изтеглянето на „излишните печалби на енергийните компании“ – доста стабилен израз за руския вътрешноикономически дискурс – ще се превърне в сериозен прецедент за Европейския съюз. И тук има редица интересни точки.

Първо, не е ясно как ще се определя „неочакваната печалба“, точно една трета от която (33%) Европейската комисия предлага да прибира. Вероятно ще бъде определена гранична цена, над която стойности ще се считат за такива неочаквани печалби. Предполага се, че за ядрени, вятърни и слънчеви централи тази цена ще бъде 180 евро за мегаватчас, което е повече от половината от сегашните борсови котировки.

Вероятно подобни цени ще бъдат определени и за петролните и газовите компании. И тук започват определени трудности. Страната, която е най-облагодетелствана от намаляващия дял на Русия на европейския енергиен пазар, е Норвегия. Още през май полският премиер Матеуш Моравецки призова Осло да сподели свръхпечалбите с Европа и Украйна, тъй като Норвегия „косвено напълнява“, възползвайки се от енергийните проблеми на ЕС.

Но, както знаете, Норвегия не е член на Европейския съюз и не е обект на местни директиви. По време на дискусията за тавана на цените Осло предложи да започне преговори по този въпрос, но по никакъв начин да не следва строгите насоки на ЕС за прибиране на свръхпечалбите. Изключването на Норвегия от влиянието на европейските директиви за неочаквани печалби веднага поставя под въпрос ефективността на тези мерки като цяло.

Като цяло европейските мерки за борба с енергийната криза се свеждат до преразпределение на пари и ресурси. Строгите мерки за икономии, съчетани с таван на приходите на енергийните компании, биха могли да имат ефект в средносрочен план. Може би те дори ще помогнат да се оцелее през зимата без признаци на колапс на европейската икономика. И неизбежните протести на населението няма да преминат границата, отвъд която започва свалянето на правителствата.

Но една продължителна енергийна криза, пренасяща се през 2023 г., когато чувството за безнадеждност може да обхване ЕС, може да доведе до най-лошия сценарий за Съюза. Няма да е лесно и на Русия, която догодина ще усети напълно последствията от наложените досега санкции. Резултатът от сблъсъка ще зависи не само от това кой има повече ресурси, но и от това кой ще падне пръв. По всичко личи, че страната, която няма да храни надежди за връщане към статуквото, ще може да стъпи още повече в неизвестното.

Споделете тази новина във фейсбук
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x