Един „бай Денчо“ и кане корсото му които подлудиха цяла махала: Безобразникът пуска любимеца си да дави малки котета – изхвърля ги в деретата (видео и снимки)

Бургаските минерални бани си имат нова забележителност. Не е минералната вода, не е паркът и не е някакъв природен феномен. Това е Денчо и неговото кане корсо, което според разкази на жители на района се разхожда така, сякаш улиците са личен ловен резерват, а останалите хора са статисти в документален филм за оцеляване.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Има хора, които с възрастта натрупват мъдрост. Има и такива, които просто натрупват години. Разликата понякога е драматична. Денчо, по разкази на хора от района на бургаските минерални бани, е от втория вид. Човек с житейски опит, бизнес история, самочувствие и претенции да е демократичен и хуманен. Човек, който, както се твърди, много е видял и много е преживял.

Само че явно не е успял да види едно от най-простите неща в цивилизования живот: че когато държиш огромно и силно куче на обществено място, носиш отговорност за поведението му. Не философска. Не морална. Юридическа.

А когато кучето ти започне да убива други животни, въпросът вече не е дали съседите са „досадни“. Въпросът е дали стопанинът е упражнил необходимия контрол.

Денчо и неговият четириног „аргумент“

Според разказите на жители на района Денчо редовно извежда своето кане корсо без повод и без намордник.

Тук вече се появява една чудесна особеност на българския манталитет: човекът може да бъде убеден, че е велик демократ, хуманист и човек с огромен житейски опит, но някак си не може да бъде убеден, че кучето му трябва да бъде вързано.

Защо?

Вероятно защото поводът е символ на ограниченията, а някои хора изпитват органична непоносимост към ограниченията, особено когато ограниченията важат за тях.

Само че законът има неприятния навик да не се впечатлява от нечие самочувствие. Съгласно чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност стопаните на животни-компаньони са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни. Още по-конкретен е чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВМД: забранено е извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета и без намордник.

Тоест, Денчо няма нужда да бъде професор по право. Трябват му повод, контрол и малко разум. Това са три неща. Не е квантова физика.

„Кво да направя?“

Точно това, според свидетелския разказ, бил отговорът на Денчо, когато съседка го попитала защо допуска кучето му да напада и убива животни: „Е, кво да направя аз?“ Този въпрос заслужава да бъде поставен в рамка. Защото съдържа цялата философия на безотговорността в четири думи. Кво да направя? Ами например: Да го вържеш. Да го държиш под контрол. Да му сложиш намордник, когато това е необходимо. Да не го оставяш да преследва други животни. Да не чакаш животното да приключи с жертвата си, а след това да се появиш като санитар на собственото си безхаберие. И най-вече: да поемеш отговорността за животното, което сам си избрал да отглеждаш.

Защото кучето не е виновно, че има стопанин.

Котето, което нямаше никакъв шанс

По разказа на жена, която твърди, че е станала свидетел на случката, около 20:30 ч. кучето отново било изведено в района на ул. 11 в бургаските минерални бани. Животното тичало свободно. Подушило няколко малки котета. След това се спуснало към тях.

Повечето успели да избягат. Едно останало. И именно тук започва онази част от историята, която човек трудно чете без да изпита погнуса. Според свидетелката кане корсото сграбчило котето и започнало да го разкъсва. Тя твърди, че Денчо стоял наблизо и не предприел своевременни действия. След края на нападението, по нейния разказ, той взел животното и го изхвърлил в близкото дере. Свидетелката разказа това пред камера.

И точно тук е мястото на полицията, прокуратурата и общинските контролни органи. Не на махленския съд. Не на социалните мрежи. Не на журналистическата присъда. На институциите. Защото ако фактите бъдат доказани, вече говорим за нещо много по-сериозно от „не си е вързал кучето“.

Денчо може да не знае закона. Законът обаче знае Денчо

Най-интересната част от тази история е, че правната система не казва: „Щом кучето е убило котка, собственикът автоматично отива в затвора.“ Не. Правото, за щастие, е малко по-сложно от кварталната логика. Но има няколко разпоредби, които заслужават сериозно внимание.

Законът за ветеринарномедицинската дейност

Чл. 172, т. 2 ЗВМД задължава стопанина да предотвратява опасност за хора и други животни.

Чл. 177, ал. 1, т. 3 забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета и без намордник.

Контролът по тези разпоредби е възложен на кметовете на общини, райони и кметства съгласно чл. 178 ЗВМД.

Община Бургас също е прилагала санкции за нарушения, свързани с извеждане на кучета без повод. В съдебен случай от Бургас наказателно постановление за такова нарушение е било потвърдено от Районния съд.

Наказателният кодекс

Тук става интересно.

Чл. 325б НК криминализира проявата на жестокост към гръбначно животно, когато вследствие на това бъде причинена противозаконна смърт, тежко или трайно увреждане. След измененията, в сила от 29 юли 2025 г., основният състав предвижда лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 1000 до 5000 лева.

При квалифицирани случаи наказанието е по-тежко, включително когато деянието е извършено по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин или с особена жестокост, както и при повторност.

Но тук трябва да се направи важната юридическа уговорка: самият факт, че чуждо куче е убило животно, не доказва автоматично престъпление по чл. 325б НК от страна на стопанина.

Трябва да се установят конкретните действия или бездействия, вината, причинната връзка и всички останали елементи от състава.

Точно затова полицията и прокуратурата трябва да проверят случая. И както се твурди, че при Денчо това е системна практика – положението му ще се усложни доста.

Кучето не е виновникът. Стопанинът е този, който носи отговорност

Това трябва да бъде казано ясно. Кане корсото е животно. То има инстинкти. То не чете нормативни актове. То не знае що е обществен ред. То не разбира какво е чужда собственост. Стопанинът разбира. И именно затова обществото не може да приеме логиката: „Кучето си е куче.“ Не. Кучето си е куче. Стопанинът си е стопанин. Ако човек отглежда мощно животно, той приема и отговорността да го контролира. И когато вече има предишни инциденти, това задължение става още по-очевидно.

От минерални бани до минерална липса на съвест

Има нещо почти символично в цялата история. Място, което трябва да носи спокойствие. Минерални извори. Парк. Тишина. Домове. Хора. Котки. Кучета. И по улицата минава човек с бастун, следван от четириног хищник, който според свидетелски разкази превръща разходката в ловен патрул.

Едните живеят там. Другият явно смята, че всичко наоколо е негово. И когато му направят забележка, отговорът е: „Кво да направя?“ Това е най-краткият възможен автопортрет на безотговорността.

Защото след Денчо идва друг Денчо

И тук е същинският проблем. Не става дума само за едно куче. Не става дума само за едно коте. Не става дума само за един човек. Става дума за примера. Защото ако един човек види, че може да пуска огромно куче без повод, без контрол и без намордник, а когато животното нападне друго животно просто да свие рамене, утре друг може да реши, че и той има право.

После трети. После четвърти. И един прекрасен ден улицата вече няма да бъде улица. Ще бъде сафари с тротоари. А институциите ще стоят отстрани и ще броят сигналите.

Какво трябва да направят институциите?

Компетентните органи би трябвало да проверят: има ли предходни сигнали срещу стопанина; има ли данни за други нападнати или убити животни; регистрирано ли е кучето; има ли ветеринарномедицински паспорт и необходимите регистрации; спазвани ли са изискванията за повод и намордник; има ли данни за агресивно поведение; има ли видеозаписи или други доказателства; има ли свидетели; има ли данни за съзнателно допускане на нападения; има ли основания за административна отговорност; има ли основания за проверка по чл. 325б НК.

И когато се установи, че човекът системно допуска опасно поведение на животното, институциите трябва да приложат закона. Не да го молят. Не да му обясняват пет пъти. Не да чакат следващото коте.

Накрая остава един прост въпрос

Денчо твърди, че е живял много. Добре. Тогава би трябвало да е научил поне няколко елементарни неща. Че силата без контрол е опасност. Че свободата без отговорност е анархия. Че животът на другото същество не става по-малко ценен само защото е коте. И че човек не става хуманист, демократи или мъдър само защото е преживял много години.

Годините сами по себе си не произвеждат мъдрост. Понякога произвеждат просто по-възрастен човек със същите дефекти. Денчо не е жертва на някаква несправедлива обществена придирчивост. Той е стопанин на животно, което според твърденията е проявявало опасно поведение. И когато човек знае това и въпреки всичко продължава да го пуска без необходимия контрол, въпросът вече не е: „Кво да направя?“ Отговорът е пределно прост: Направи това, което законът изисква от всеки нормален стопанин.

Защото обществото не е джунгла. А ако някой толкова много държи да живее по правилата на джунглата, има един малък проблем. В цивилизованата държава джунглата не е правен аргумент.