Емил Пейчев – самозабравилият се самозванец на обществената и поредният провал на политическата екосистема?! (снимки)

Каква невероятна дарба трябва да имаш, за да превърнеш името си в нарицателно за скандал, наглост и безочие? Емил Пейчев – син на доносник от Държавна сигурност, когото животът е лашкал не от труд и честност, а от добре смазаните връзки на татко му – отново е на гребена на позора. Невероятно, но факт – след поредната му медийна и обществена изцепка, Темида ще се занимае с него. О, какъв удар за един „почтен“ общественик!
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Този път нашият герой влиза в съдебните анали заради невъздържаната си уста и неконтролируемите си пръсти в социалните мрежи. В поредния си изблик на „истини“, с които обикновено облъчва хората като лош сигнал по аналогова телевизия, Пейчев хвърли обвинения към Николай Димитров и Мая Пепелянкова, че му искали пари, за да работят с него. И тук идва уловката – оказва се, че двамата дори не го познават! Дребна подробност, но кого го интересува фактология, когато можеш да си наплетеш цяла мрежа от откровени лъжи? А когато тази мрежа започне да се къса, Емилчо започва да моли, да хленчи и да търси спасение при старите си „приятелчета“. Каква трагикомедия!
Когато приятелите са като циментова котва
След като номерът със сълзливите молби към Димитров да си изтегли жалбата не проработи, нашият тарикатин отчаяно се вкопчи в следващия спасителен пояс – пишман депутатът и напълно провалил се общественик Константин Бачийски. Да, същият Бачийски, който така умело играе ролята на обществен защитник, но всъщност е майстор на мъглявите сделки и публичния шантаж. Заедно, двамата започват да плетат паяжината си, привличайки към своя нещастен цирк още един персонаж – не по-малко противоречивия Георги Георгиев, самозваният „боец“ с минало, достойно за криминалните хроники.
А сега – внимание, зрители! Този бурлесков театър от сенки стига своя катарзис, когато се оказва, че дори сред тези самозвани борци за правда и демокрация, Пейчев е твърде токсичен. Да, точно така – дори хора, осъждани за посегателства над журналисти и изритани от политически организации заради финансови нередности, намират този индивид за прекалено компрометиран. Представете си за момент какво ниво на морално падение трябва да е достигнато, за да се случи това!
Автомобилният таран – когато злобата надделее над здравия разум
Но кой е Емил Пейчев отвъд политическите си гафове? Истинският му образ блесва в събития от 2022 г., когато превърна автомобил в оръжие срещу свой конкурент. Представете си сцената: Пейчев, в своето невъобразимо желание да се утвърди като единствен лидер в бизнеса с климатици, сяда зад волана на стар джип и решава да изиграе сценка, достойна за криминален трилър. Вижда конкурента си Мариян Секулов, забелязва, че в колата има дете и… без капка колебание натиска газта!




12-годишният Давид, синът на Секулов, изпада в ужас, но това не трогва нашия „герой“. Дори след инцидента, когато разтревожената майка на детето го пита защо е направил това, той отвръща с безразличие, което спокойно може да съперничи на психопатична студенина: „Изобщо не ме интересува!“ Дали Емилчо въобще има и капка човешко съчувствие в душата си или там е само пълна пустош?
Наглост без граници – Пейчев срещу полицията
Разбира се, тази история не би била пълна без класическата за такива „персонажи“ наглост. След като е извършил умишленото нападение с автомобила, Пейчев започва да заплашва полицията, да раздава „уволнения“ на служителите на реда и дори да се опитва да подмени доказателствата. Защо? Защото в неговата глава той явно е неуязвим! Разбира се, Царево е малък град и хората знаят с кого си имат работа – един син на „връзкар“, който цял живот е тикан напред, но така и не е успял да направи нещо стойностно със собствени усилия.
На Пейчев лъжите са големи …
Друг случай от 2020 година отново ни среща с майстора на късия разказ Емил Пейчев. Този път е потърпевш него комшия от Царево Тодор Илиев. Пейчев го нарочва, че има в дома си …цял военен арсенал. Вика Нова телевизия и създава истинско зрелище на което той е главния „герой“. Е, малка подробност е, че Илиев действително има пушка, но тя е въздушна и е регистрирана.
Това за Пейчев не са важни факти и обстоятелства щом е решил да блесне, като „виден общественик“ и „блюстител на закона“. Разбира се, делото влиза в съда и на първо заседание се води неприключило. Тодор настоява да изчисти името си от клеветите на Емилчо. Второто дело прикл;ючва в негова полза -невинен, без право Емил Пейчев да обжалва присъдата.
Илиев не дава клеветникът под съд от съжаление! Той смята, че Пейчев има сериозне психически проблем и трябва да се лекува при психиатър. Тодор се надява, че в Бургас има видни специалисти в ЦПЗ, които да помогнат за стабилизирането му. Искрено вярва, че едно продължително медикаментозно лечение ще повлияе добре на Пейчев.
Поредната глава от сагата „Безумията на Емил Пейчев“
И така, уважаеми читатели, докога този самозванец ще тероризира общественото пространство? Докога България ще търпи неговите безобразия? Ако Пейчев наистина има психически проблеми – а всичко сочи към този извод – то може би е време да се обърне към един от най-емблематичните психиатри в Бургас, д-р Саян. Сигурни сме, че той би му предписал подходяща терапия. А що се отнася до разноските – ние, българските граждани, вероятно ще сме готови да платим за лечението му, само и само да спрем този поток от абсурдни скандали и глупости.
Ще продължи ли Темида да се занимава с него? О, несъмнено! Но въпросът е – кога най-сетне този фарс ще приключи?