Емил Пейчев срещу здравия разум: Институционален тормоз под формата на хоби (видео)

В Царево има една народна мъдрост: „Когато няма какво да прави, дяволът си оправя децата.“ Но тук тя е леко модифицирана: Когато няма какво да прави Емил Пейчев – пише жалби. И не какви да е, а по всички възможни институции. От МВР до НАП, от прокуратурата до телевизиите. И то не защото му се случва нещо страшно – а защото някой си е купил кола, развил бизнес или просто диша твърде спокойно. Пейчев е човек, който няма нужда от врагове – сам си ги създава, и след това ритуално ги тормози по законова линия.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Гражданинът-жалбопроизводител

Погледнеш го накриво – жалба в полицията. Купиш си нова кола – прокуратурата влиза в играта. Върви ти бизнесът – НАП идва на проверка. И ако случайно си му симпатичен, ще ти спести разправията с институциите и направо ще ти блъсне колата с някоя от служебните си трошки. Ефектно, бързо и с „личен почерк“.

Мариян Секулов – от приятел до враг

Някога Емил и Мариян Секулов били приятели. Близки. Пийвали си вечер, обсъждали бизнес. Мариян решил да се занимава с климатици. Той започва оттам, откъдето тръгват нормалните хора – труд и честен бизнес. Създава цех за климатици, рекламира се, развива дейност. Емил, който до този момент не е направил нищо съществено в тази сфера, го приема като лична обида. Вместо да се зарадва на успеха, започнал да чупи рекламите му нощем, а на сутринта с невинно лице коментирал „кой ли е този вандал“.

Докато камерите не го хванали. И Мариян видял истината. Последвал разрив. А после – лавина от жалби, проверки и доноси от Пейчев срещу Секулов.

Кулминацията: Катастрофа с подпис и злоба

Кулминацията настъпила, когато Мариян си купил нов, лъскав Dodge. Американска мощ и дизайн. Емил, казват местни, бил на ръба на инфаркт. Завистта му стигнала точката на кипене. Избрал ден, качил се в старата си служебна кола, причакал Мариян на завой пред цеха и се врязал в джипа му като камикадзе.

Проблемът? На предната седалка на джипа се возел 12-годишният син на Мариян. За щастие – без сериозни травми, но дълбоко уплашен. Майката на детето, шокирана, попитала Пейчев как може да направи такова нещо. Отговорът му бил мерзски и нахален: „Не ме интересува“!

Възможни правни последствия (ако се докаже умишлен удар):

чл. 343, ал. 1, буква „а“ от НК – причиняване на ПТП с опасност за живота.
Наказание: до 3 години затвор или пробация, при утежняващи обстоятелства – повече.

Цехът за риба или постсоц експонат

Семейният бизнес на Пейчев – цех за риба в индустриалната зона – е „друго ниво“. Според местни, пожелали анонимност (не поради скромност, а от страх), вътре е по-мръсно и неподредено отколкото в градски клозет от соца. И хората с право се чудят – тази риба за хора ли е, или е храна за лъвовете в зоопарка? Вероятно Пейчев няма време да организира санитария, защото по цял ден е зает да обикаля съдилища и полиции?

Емил реши да пробие и в политиката. Снима се до лимузини по анцуг, обяви, че тръгва към Народното събрание. За малко да стигне…, ама не можа! Стигна до медиите и социалнит мрежи, като комичен образ на селски бег с грандомански мечти. Започнаха скандали – уреждане на „апетитни места“, излезе криминална регистрация от РПУ Приморско, заплахи към ромски лидер с думи като „ще те направят булка“ – и, разбира се, аудиозаписът изтече.

После обеща неизпълними облаги на ромската общност, стига да гласуват за него. Преди това направи кратък престой във ВМРО и бе изритан лично от Любен Дилов-син – единственият човек, изгонен оттам със скандал.

Машина за доноси

Списъкът на хората, оклеветени или набедени от Пейчев, изглежда безкраен:

Ще упоменем само няколко примера, че няма да ни стигне място, ако трябва да изброим всички. Витомир Саръиванов и екипа на NOVA – обвинени, че замърсили Попския плаж, докато снимали телевизионно шоу.

Местният жител Тодор – обвинен, че притежава боен арсенал. Оказа се въздушна пушка, регистрирана.

Бизнесменът Николай Димитров и съпругата му Мая – обвинени, че го изнудвали. Хората дори не го познават и визуално не знаят, кой е Емил Пейчев.

Нели Пампорова – дадена под съд, защото казала пред медиите, че Пейчев умишлено блъснал джипа с детето и вътре, както и че изказала на глас мнението на жителите от Царево, че Емил Пейчев е позор за града.

Голямата постановка – палежът за пред камера

И най-смешното – Емил решава, че Мариян иска да му пали колите. На запис от камерата на цеха се вижда фигура, която с шише от минерална вода -2 литра залива кола по предния капак и пали. Пламък за миг – после угасва. Повредата? Изгоряла чистачка. Всички знаят, че бензинът не задържа температура сам. Ако някой наистина иска да изгори кола – няма да се занимава с шоу програма и бутилка от минерална вода.

И хоп – ръкавица с ДНК на Мариян Секулов. Сложена почти показно върху предния капак, за да бъде „намерена“. Какъв сценарий! Какъв идиот оставя ДНК върху пластмасов предмет на местопрестъпление и си тръгва? А за капак – полицай Янко Момчилов, трети братовчед на Емил, казва в съда: „Познах го. Това е Мариян.“

По какво го е познал? Не казва. Важното е, че „го е познал“. Такъв поглед, ако имаше и при службите, щяхме да ловим терористи и наемни убийци по миризма.

Ако се докаже лъжесвидетелстване:

Чл. 290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване пред съд, прокуратура или следствие.

Наказание: лишаване от свобода до 5 години.

Ако е действал в полза на роднина: чл. 290, ал. 2 НК – също води до утежнение, въпреки родствената връзка.

Ако това повлияе на изхода на делото – възможно е образуване на дисциплинарно производство срещу него от МВР.

Защо Мариян няма мотив да пали каквото и да било?

Бизнесът му е легален и печеливш. Никой предприемач не гори коли посред нощ и не си оставя ДНК на мястото – още по-малко върху гумена ръкавица, удобно поставена върху капака.

Има камери в собствения си цех. Човек, който пази бизнеса си с видеонаблюдение, едва ли ще извърши палеж пред друга камера.

Поведението му досега е последователно – винаги е търсил защита по законов път, дори когато е бил тормозен.

Криминалистично погледнато: кой, ако е решил да пали автомобили за десетки хиляди лева, ще го прави толкова непрофесионално? Ще остави бутилка с бензин, ръкавици, дори щеше да е по-правдоподобно, ако бяха метнали и личната карта на Секулов върху капака за по-голяма „автентичност“.

Кой, който е в конфликт с определено лице, ще действа сам, лично, до собствения си цех, където е ясно, че има камери и веднага ще потърсят първо него? Кой, освен ако не е глупав или — по-вероятно — набеден?

Отлагане и предстояща развръзка

На последното заседание по делото в Царево трябваше да се четат експертизи. Но експертът получил инсулт. Делото се отлага за септември – достатъчно време Емил да подготви нови „епизоди“.

Какво предстои и какво рискува Емил Пейчев, ако всичките му лъжи се сринат в съда?

По делото за умишлена катастрофа:

Осъден по чл. 343 – затвор до 3 години или пробация.

Мариян може да предяви граждански иск за обезщетение – чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за:
материални щети (щетите по джипа) и неимуществени (стрес, застрашено дете)

За клевета срещу Николай и Мая:

чл. 147 и чл. 148 от НК – до 1 година затвор или глоба до 3000 лв., ако е публично.

Могат да заведат дело за накърнено име и обществен срам.

За фалшивите сигнали и инсценирания палеж:

чл. 286 от НК – лъжливо обвинение – до 5 години лишаване от свобода.

Пейчев – рискува съдебен крах, административен бой по точки и финансова дупка, от която дори и цех за риба не може да го извади. Янко Момчилов – може да бъде не просто свидетел, а обвиняем по дело за лъжесвидетелстване.

Емил Пейчев си мисли, че институциите са инструмент за отмъщение. Но законът е бавен само до момента, в който докаже, че някой го използва неправомерно. Ако всички дела се обърнат срещу него – ще се превърне не просто в обществена фигура на присмеха, а в символ на злоупотреба с правосъдието, институционален рекет и персонална безнаказаност, която най-сетне си намира майстора.