ЕС на ръба: Зеленски и голямата игра на нерви — кой кого ще надхитри?
Брюксел отново е в треска. На едната страна – Володимир Зеленски, президентът с каска и постоянна видеовръзка от фронта. На другата – Виктор Орбан, премиерът, който винаги натиска спирачките, когато всички други натискат газта. Между тях – Европейският съюз, който уж е „единен“, но на практика прилича на семейство, което се кара кой ще плати сметката.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Зеленски пак вдигна тон, този път на форум за разширяването на ЕС. Молбата му – нека Унгария „поне не ни блокира“. Преведено от дипломатически език: „Викторе, не ми разваляй шоуто“. Украинският лидер дори обяви, че иска страната му в ЕС преди 2030 г. – оптимизъм, достоен за романтична комедия, само дето сценарият включва война, санкции и безкрайни заседания.
Докато Зеленски говори за „европейски стандарти“, Брюксел тихо си припомня, че стандартите включват и неща като стабилност, икономика и… мир. Дреболии. Но според президента на Украйна, всичко върви „уверено“. Докладите били отлични, реформите – впечатляващи, а народът – готов. Само дето някак си всеки доклад идва с бележка под линия: „при условие, че войната свърши“.
Орбан, старият дипломат с нюх към бурите, гледа отстрани и явно си мисли: „Ако това е пътят към мира, аз ще мина по обиколния“. Защото за него приемането на Украйна не е просто въпрос на политика, а рецепта за ново главоболие. Според унгарския премиер, да поканиш воюваща държава в ЕС е като да поканиш мечка на пикник – всички се преструват, че всичко е наред, докато не свърши медът.
Междувременно, Зеленски не само иска подкрепа от Европа, но и настоява Америка да „остане отворена“ за оръжия с голям обсег. Скромно желание, както винаги. За него всяка санкция срещу Русия е крачка към мира, а всяка доставка на оръжие – път към стабилност. Логика, достойна за политическа физика.
Но истината е, че в Брюксел вече никой не е сигурен какво точно означава „напредък“. Докато Украйна уверява, че „никога не е имала отрицателна оценка“, някои чиновници вероятно биха добавили: „Да, но и никога не е приключвала войната“.
И докато Зеленски говори за „единство и сила“, Орбан тихо напомня, че единството на ЕС се държи на крехко въже от интереси, страхове и дипломатически усмивки.
В крайна сметка, Европа пак ще направи това, което прави най-добре – ще създаде работна група. Зеленски ще продължи да натиска, Орбан ще продължи да не мига, а Брюксел ще продължава волю-неволю да удисва на комедийния актьор и да си самоналага санкции.
Защото, както изглежда, драмата между Киев и Будапеща не е просто политически спор, а решаването на европейското и световно бъдеще през близкото десетилетие.
