Жената в униформа – край на цивилизацията, започва „упадъкът!“

Варна потрепери. Не от земетресение. Не от буря. А от шокиращата новина, че жена, представете си – жена в полицейска униформа, си е позволила да изпълнява задълженията си по време на протест. Да застане на пътя на моторист. Да бъде част от патрул. Да има – ужас! – счупен палец, след като мотористът преминал през крака ѝ. Какво безочие.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
И тук, естествено, се надигнаха коментари от „експерти по всичко“, според които жените нямат място в силовите структури. Защото знаете – на бойното поле, в патрулния автомобил и дори в градска тоалетна с повече от трима души… си трябва мъж. Истински мъж. С пот на челото и мускули на бицепса. Не някаква си дама, дето рискува живота си срещу престъпници, без да се замисли.
„Можеше да ѝ вземе оръжието и да я гръмне!“ – размахват пръст анализаторите. Абсолютно. Защото това е мярката за ефективност в работата – да не си жертва. Не компетентност, не реакция, не адекватни действия. А дали си достатъчно як, за да не те ритне някой в мутрата. Странно, някак никой не поставя този критерий към мъжете, когато ги пребият, но айде…
И нека не се лъжем – според същите тези критици, всички жени в униформа трябва да бъдат незабавно преместени в администрацията. Да оправят архиви, да подреждат папки, да се усмихват любезно от гишета. Там им е мястото – далеч от реалността. Какво като много от тях преминават същите изпити, тренират, влизат в рискови ситуации и демонстрират професионализъм? Кой им позволи?
А сега си представете следната сцена:
Мъж полицаи се изправя срещу въоръжен престъпник, който обаче е шампион по ММА.
Полицаят не успява да го усмири.
Реакцията? „Абе случва се, бил е силен противник.“
Същата ситуация с жена?
„Ето! Казахме ви! Жените са слабото звено!“
Искрено се надяваме скоро да въведем нова система:
Професии по пол.
Дамите – каси, деловодства, естетика и поднасяне на кафе.
Господата – всичко, където се крещи, бият и карат над 120 из града.
Защото, нали разбирате, равенството е хубаво, но само ако не нарушава крехкия комфорт на мъжкото самочувствие.