„Жертва на системата“… или просто добър интригант с болно въображение? Днес България разкри истината за пандизчията Демир Ангелов и неговите нагли лъжи в ефир (видео)

Ден след като напусна Плевенския затвор, Демир Ангелов – осъждан за кражба, сякаш изстрелян от катапулт, цъфна в студиото на „Днес България“, зареден не с разкаяние, а с драматичен арсенал от жалби, сълзи и скандални обвинения. В стил, достоен за малко по-нисък клас телевизионен сериал, Ангелов се представи като смачкан от системата човек – жертва на репресии, насилие, а защо не и на някой таен заговор за живота му.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

И понеже журналистиката е работа със сериозност, а не със съчувствие на сляпо, нашият екип направи това, което се очаква: проучване. Свързахме се с Министерството на правосъдието, потърсихме официална позиция, поискахме конкретика, проверихме лично. И истината не закъсня.

Какво показа проверката? Факти, не фантазии

След сезиране на Министерството на правосъдието по сигнала на Демир Ангелов, бе извършена щателна проверка в затвора гр. Плевен. Резултатите разбиха на пух и прах всяка от тезите, издигнати от бившия затворник:

Ангелов постъпва в затвора на 18.01.2024 г., преведен от Софийския затвор. Сам е подписал, че няма да обжалва преместването – явно тогава условията не му се стрували толкова травматични.

Няма медицински картон, няма и предписание за личен апарат за кръвно налягане. Внесъл го е сам, без документи, в чанта с медикаменти. След жалба, апаратът му е върнат – така че, къде е драмата?

Консултации с външни лекари – редовно, по документи. Всички предписания – изпълнявани. За разлика от филмите, тук нямаме злодеи в бели престилки и тъмни подземия.

Проверки? Цели 19. Съдебни дела? 12. Всички без изключение завършват без открити нарушения. Омбудсман, Инспекторат, прокуратури, административни съдилища – всички прегледали, разследвали и отхвърлили.

Физическо насилие? Психически тормоз? Нито едно доказателство. Нито един рапорт. Нито едно свидетелство, освен собствените думи на Демир Ангелов, които се търкалят по студийните подове, но не тежат в съда. Дори негови съкилийници отричат и не са чували за подобно нещо.

А какво всъщност иска Демир?

Нещо съвсем конкретно: да бъде преместен в затвора в гр. Белене. И точно това желание е било маниакалната му обсесия през целия престой в Плевен. Всичко друго – жалби, скандали, обвинения – е просто средство към тази цел. Потвърждава го и директорът на затвора, потвърждават го и институциите. Ако не получиш каквото искаш – викаш „насилие“. Познато, нали?

Най-зрелищният епизод: „Произвеждат се цилиндри за дронове за Украйна“

Сред най-креативните обвинения на Ангелов бе това, че в затвора се произвеждали части за дронове, предназначени за Украйна. Е, разследването отряза и тази конспиративна фантазия.
В Плевенския затвор работи държавното предприятие „Фонд затворно дело“, което има договор с фирма „Осъм“ АД – гр. Ловеч. Тя се занимава с леене на чугун, машиностроене и производство на чугунени отливки и детайли, каквото е и видно от Търговския регистър. Никакви дронове, никакви цилиндри, никаква геополитика. Само чугуни и работна дисциплина.

Затворът не е хотел, г-н Ангелов

Да го кажем направо: затворът не е „ол инклузив“. Не е СПА. Не е център за лични предпочитания. Кой, къде, как ще изтърпява наказанието си, не зависи от неговите лични настроения и удобства. Системата не съществува, за да угоди на прищевките на осъдените. Тя съществува, за да съблюдава законността и реда.

И когато институциите не откриват нарушения, когато съдът не открива вина, а жалбите се сипят без покритие – остава въпросът: кой кого точно тормози?

А накрая: кой ще забрави кого?

Ангелов изрече със сълзи в очите, че „никога няма да забрави“ престоя си в Плевен. А хората, които е окрал – ще го забравят ли?
А онези, които бе обвинил – лекари, надзиратели, директори, журналисти? Те трябва ли да простят и да забравят, че бяха сочени с пръст в ефир без доказателства?

Целта – не правосъдие, а спектакъл

Медийните изяви като тази на Демир Ангелов не целят справедливост. Целят зрителско внимание, манипулация и натиск. Опитите, чрез жалби и камери да се изнудва системата и да се извоюват „по-удобни“ условия на изтърпяване на присъда са не само етически неприемливи, но и опасни за реда. И ако позволим затворниците да диктуват къде да бъдат настанявани, защо да не продължим и с меню по избор и тематични вечери с червено вино и леки наркотици?

Между реалността и измислицата има граница. Демир Ангелов я премина. А обществото не трябва да върви след него.

Безспорно — българските затвори не са най-приятното място. И никой не твърди обратното. Има още много път до това те да станат наистина цивилизовани институции, в които човек не бива принизяван до нивото на животно, независимо от вината му. Има какво да се желае и по отношение на условията, и по отношение на реда, сигурността и човешкото отношение вътре.

Но затворите не са създадени за комфорт. Те не са курорт, не са дом за временно настаняване, нито социален клуб. И още по-малко — територия, където затворниците диктуват правилата.

Все по-честите опити чрез жалби, институционален натиск и медийни изяви да се оказва влияние върху администрацията са тревожна тенденция. Затворът не е поле за лични битки и интриги. Това е място за изтърпяване на наказание и – поне на теория – за превъзпитание. И когато осъдените започнат да се възприемат като клиенти, а не като нарушители на закона, значи нещо дълбоко в системата вече не работи.