Живот в сянката на смъртта: търговия, страдание и смисъл в свят на преходност (видео и снимки)

В България темата за живота, смъртта и свързаните с тях социални и икономически реалности буди все по-голямо внимание. Има едно тъжно противоречие между стойността на човешкото съществуване и динамиката на една все по-разширяваща се „индустрия на смъртта“. Парадоксът е, че в бедността, несигурността и социалните трудности, които бележат живота на голяма част от хората, смъртта също е обвързана с разходи и тежки финансови решения.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Животът в трудности – ръст на смъртността и понижен праг на преживяемост

Факт е, че условията на живот в България не допринасят за доброто здраве и дълголетие на голяма част от населението. Средната възраст на хората в гробищните паркове свидетелства за това. Видимо е, че много хора не достигат 70-годишна възраст, а голяма част от починалите са между 50 и 69 години. Ранната смъртност се свързва с множество фактори, включително високи нива на стрес, икономически трудности, недостъпна или неподходяща здравна грижа, нарастващата честота на катастрофи и високи нива на заболеваемост, особено от болести като рак и сърдечно-съдови заболявания.

Парцелите в гробищен парк Бургас се запълват с плашеща бързина

 "Да се ужасяваш от мисълта за смъртта, означава да се страхуваш от самата природа, в която всички живи същества умират"

„Индустрията на смъртта“: бизнес в свят на криза

В трудните условия на живот в страната паралелно процъфтява един „бизнес със смъртта“. Погребалните услуги и стоките, свързани с последния земен дом, стават все по-скъпи. Минималната цена на едно погребение надвишава 600 лева, което за много домакинства представлява значителен разход. Различните атрибути – от най-евтиния ковчег до покривала, свещи, букети, венци и некролози – са разход, който малко хора могат да си позволят без затруднения.

За едни да почетеш мъртвият е лукс, за други „бреме“

Най-евтиният поаметник започва от 1500 лева, а цените за луксозен последен дом започват от 5000 нагоре. Това не включва труда,пътните разходи и допълнителните атрибути -фенери, ангелчета и цветарници, които се монтират върху гроба...

Траурните агенции в България са принудени да предлагат дори бюджетни варианти за масово обеднелите българи, като ковчези от шперплат и други нискокачествени материали. Но дори и в евтините варианти сумата може да надмине възможностите на семейството. И макар че прагът за най-евтиното погребение е висок, разликите в цените са видими – луксозните паметници от гранит и мрамор могат да надхвърлят 5000 лева. За много от близките това е начин да почетат паметта на починалите, но едновременно с това за други е безкрайна тежест, която плащат в името на последната почит.

Въпрос на философия: какво означава смъртта в свят на материално оскъдност?

И все пак общинското "предприятие на Смъртта" предлага най-сносните и достъпни цени за последният път и дом на мъртвите...

Въпрос на философия: какво означава смъртта в свят на материално оскъдност?

Смисълът на живота и смъртта е въпрос на философия, която трудно намира реализация в свят на крайни ресурси и материални ограничения. Да живееш тежко, да се бориш с ежедневните грижи и накрая да умреш в свят, където самото погребение е лукс, е повече от иронично. Сякаш за да почетеш живота, трябва да отговориш на неизбежните финансови изисквания на смъртта, независимо от факта, че самият починал не би почувствал значението на този акт. Дали златният паметник или луксозният гроб ще направят този човек по-добър, по-паметен, по-уважаван? Едва ли. Смъртта е част от природния цикъл, а не от света на материалната ценност. Споменът за един човек не е свързан с величието на гроба му, а с делата, които той е оставил след себе си.

Луксът на живота и символиката на достойния край

Да почетеш починалия по достоен начин е уважително и нормално желание, но става все по-ясно, че така нареченият „достоен край“ е привилегия, която малцина могат да си позволят. Тук се поставя и основният въпрос: не е ли по-важно да инвестираме усилията и средствата в осигуряването на по-добър живот, отколкото в грандиозното изпращане? В един свят, където все по-голямо число хора срещат трудности да преживяват, смъртта се превръща в непосилно скъпа необходимост, а не в спокоен преход.

Бъдещето на човешкия живот в свят на кризи

Животът и смъртта са свързани с ценности, които се простират отвъд финансовите ограничения. Ако обществото успее да постави акцент върху човешкото достойнство приживе, а не върху разточителството след смъртта, то този философски и материален дисбаланс би могъл да се промени. Бъдещето зависи от желанието ни да създадем система, която да осигурява на хората достойно съществуване и смислена грижа за живота им. Докато това не се постигне, търговията със смъртта ще продължава да бъде печеливша индустрия, която поставя повече въпроси за човечността и ценностите на обществото, отколкото предоставя утеха.