Журналистът – PR Янчо Николов: След развода ПП – ДБ следва брутално взаимно изяждане
Разпадът в отношенията между ПП и ДБ не е резултат от едно събитие, една личност или един скандал. Това е естествен край на съюз, създаден повече по необходимост, отколкото върху стабилна обща идеология и дългосрочна визия. В началото коалицията изглеждаше като събиране на различни градски, либерални и антикорупционни среди срещу статуквото около Борисов и модела на управление на ГЕРБ. Имаше силен обществен заряд след протестите, имаше умора от старите партии и огромно желание за „нови лица“. Именно този момент даде живот на проекта около Кирил Петков и Асен Василев. Те влязоха с енергия, самочувствие и образ на хора, които не принадлежат към стария политически елит. Проблемът беше, че бързият възход често скрива липсата на изградена партийна структура, политическа школа и вътрешна устойчивост.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
ПП още от самото начало беше формация, концентрирана около харизмата и медийното присъствие на двама души. Когато една партия се гради толкова силно върху образа на лидерите си, всяка тяхна грешка започва да тежи непропорционално много. Скандалите, импровизациите, противоречивите изказвания и усещането за политическа незрялост постепенно подкопаха доверието дори сред симпатизантите им. Кирил Петков първоначално беше възприеман като човек с енергия и самоувереност, но с времето за голяма част от обществото това започна да изглежда като повърхностност и неподготвеност по сложни теми. Политиката позволява грешки, но не прощава постоянното усещане за хаотичност. Когато лидер започне да изглежда като човек, който говори повече, отколкото контролира процесите около себе си, авторитетът му ерозира много бързо.
При Асен Василев проблемът е различен. Той винаги е изглеждал по-рационален и по-подготвен икономически, но никога не успя да изгради естествена политическа тежест извън експертния образ. В българската политика лидерството не е само компетентност. То е способност да консолидираш влияние, да внушаваш стабилност и да създаваш усещане за посока. След оттеглянето на Кирил Петков се видя, че Василев трудно носи сам цялата политическа конструкция. Липсва му онзи тип политическа харизма, която задържа електорат в период на криза. Това създаде вакуум, а вакуумът в политиката винаги води до вътрешни борби.
ДБ от своя страна влезе в тази коалиция от позиция на по-малък, но идеологически по-структуриран партньор. Те имаха по-стари партийни ядра, по-ясен профил и по-последователна линия в определени теми, особено съдебната реформа. Но никога не успяха да пробият извън сравнително тесния градски и интелектуален електорат. ПП им даде достъп до по-широка обществена подкрепа и реален шанс за участие във властта. Цената беше, че ДБ постепенно изгуби собственото си политическо лице и започна да изглежда като придатък към по-шумния и по-популярен партньор. Много техни избиратели приеха компромиса временно, защото целта беше сваляне на стария модел. Но когато резултатите не дойдоха в очаквания вид, започна натрупване на разочарование.
Най-големият проблем на коалицията беше разминаването между обещания и реалност. Те изградиха идентичността си почти изцяло върху антикорупционния разказ и съдебната реформа. Когато една политическа сила постави моралното превъзходство в центъра на легитимността си, обществото започва да я съди много по-строго. Всеки компромис, всяка неясна договорка и всяко съмнение за двойни стандарти удря многократно по-силно. Част от избирателите им очакваха радикална промяна в институциите, а вместо това видяха политически сделки, временни коалиции и невъзможност да се постигне обещаното. Оттам дойде усещането, че реформаторският заряд е бил по-скоро лозунг, отколкото реален план с капацитет за изпълнение.
Тук се появява и ролята на Радев. Парадоксално е, че именно средите, които първоначално го подкрепяха като алтернатива на Борисов, впоследствие започнаха да го възприемат като заплаха. В определен момент президентът запълни вакуума на силна антистатуквена фигура. Докато ПП и ДБ започнаха да изглеждат разколебани и компромисни, Радев запази образ на човек, който стои над партийните игри и говори по-директно. Това пренареди политическото пространство. Част от протестния вот постепенно се разпръсна, а коалицията изгуби монопола върху идеята за промяна.
След изборните загуби започна нещо напълно закономерно. Когато една коалиция печели, вътрешните различия се прикриват. Когато започне да губи, всяко натрупано напрежение излиза на повърхността. ПП и ДБ имат различна култура, различен тип избиратели и различни амбиции. В началото общият враг ги държеше заедно. После започна борба за оцеляване вътре в самия съюз. ДБ се страхува да не бъде погълната напълно и да изчезне като самостоятелен субект. ПП пък вижда в ДБ тежест, която ограничава по-широкото им позициониране. Това неизбежно води до взаимни обвинения, течове на информация и опити всяка страна да запази колкото може повече електорат.
Точно тук е опасността и за двете формации. Ако конфликтът се задълбочи, те рискуват да унищожат последното останало доверие сред собствените си избиратели. Хората, които са ги подкрепяли, често са силно критични и политически активни. Те не прощават лесно усещането за лицемерие, дребни вътрешни войни и липса на резултати. Ако започне открита битка между бившите съюзници, това може окончателно да разруши мита за „моралната алтернатива“. А когато една партия загуби моралното си предимство, тя остава просто поредният участник в политическия пазар.
В крайна сметка най-голямата слабост на този политически проект беше, че той се роди от моментна обществена енергия, но не успя да се превърне в стабилна политическа система със здрава вътрешна основа. Коалицията дълго време оцеляваше благодарение на страха от връщането на старото управление и на надеждата, че „следващия път“ реформите ще се случат. Но политическото търпение не е безкрайно. Когато една формация дълго обещава историческа промяна, а накрая започне да изглежда като част от същата политическа игра, разочарованието става много по-дълбоко от обикновена изборна загуба.
