Моля, подавайте сигнали на този номер: 0896577779

Днес България

Винаги навреме

Задава ли се още една криза заради войната в Украйна

Украйна е най-големият производител на слънчогледово олио в света и се нарежда сред шестте най-големи износители на пшеница, царевица, пилешко месо и дори мед. Парите, които тя печели от земеделие – 28 млрд. долара през миналата година – сега са още по-важни заради военните действия, а продукцията е още по-важна за света, в който рекордните цени пораждат опасения за продоволствената сигурност, пише в свой анализ Bloomberg TV Bulgaria.

Египет и Турция, които разчитат на руско и украинско зърно, се борят с рязко покачващата се инфлация. Правителството в Кайро обмисля да повиши цената на субсидирания хляб за първи път от четири десетилетия насам. Междувременно недостигът на слънчогледово олио в Европа принуждава доставчиците да търсят алтернативи. Супермаркетите във Великобритания ограничават количеството олио за готвене, което клиентите могат да купуват.

Това от своя страна води до рязко покачване на цените на растителните масла чак до Индия, където уличните търговци приготвят храната на пара, вместо да я пържат. Увеличава се и търсенето дори на палмово масло, което е обвинявано, че причинява обезлесяване, а и не е особено полезно за здравето.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия, която е ключов износител на селскостопанска продукция, умишлено се насочва към земеделските земи, поставяйки мини в полетата и унищожавайки оборудване и складови съоръжения. Тези твърдения бяха подкрепени от комисаря на Европейския съюз Януш Войчеховски, който заяви, че блокът ще се стреми да подпомогне украинските земеделски производители.

Не само че страната е все по-неспособна да изнася, тъй като транзитните пътища са прекъснати, но и Украйна трябва да запази по-ограничените си запаси от продукти, за да гарантира оцеляването си, заяви миналия месец украинският министър на земеделието.

Ирландският министър-председател Мишел Мартин повтори предупрежденията на 20 април след среща с украинския си колега, който беше на път за Вашингтон. „Има ясна цел да се създаде продоволствена криза в допълнение към енергийната криза, както и да се води неморална и несправедлива война срещу самата Украйна“, заяви Мартин.

Руските военни постоянно твърдят, че не се целят в граждански обекти, въпреки широко разпространените доказателства за обратното. Ограниченото й изтегляне от Киев означава, че фермерите могат да сеят в окупирани преди това райони като Чернигов, но реколтата от някои от най-важните украински култури все още може да бъде намалена наполовина тази година.

Трудно е да се преувеличи значението на земеделието за Украйна, наричана „житницата на Европа“ заради богатата си черна плодородна почва, която е идеална за отглеждане на култури. Преди войната селското стопанство представляваше над 10% от икономиката на Украйна и 40% от продажбите на стоки за износ. Земеделските производители са освободени от военна служба, за да се гарантира запазването на отрасъла.

Войната вече е унищожила част от напредъка, който Украйна е постигнала през десетилетията на разрастване на селскостопанската си индустрия. Нейната реколта от пшеница през 2021 г. беше най-голямата след разпадането на Съветския съюз три десетилетия по-рано. В крайна сметка земеделските стопани ще трябва да се възстановят и да освободят земята си от снаряди и химическо замърсяване.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предупреди за „потенциално катастрофалното“ въздействие върху околната среда, включително причиняване на лошо качество на питейната вода, изтичане на химикали и наводнения.

„Трябва да се възстановят мрежите за доставки, да се върнат хората и да се върне необходимият капитал, за да се възстанови производството“, каза Олег Нивиевски, преподавател в Киевското училище по икономика. „Бих казал, че за да се върнем към предишните нива на износ, ще са необходими две-три години. Това си казват фермерите“.

Засега само малки количества зърно и други продукти се изнасят с железопътен транспорт, след като Русия блокира украинските черноморски пристанища и обстрелва жизненоважна инфраструктура. Украйна моли Европа да осигури речни кораби и камиони, за да поддържа намаления износ.

В цял свят страните, които зависят от украинското слънчогледово олио и фуражи, се опитват да намерят алтернативни доставки. Компаниите бързат да заменят слънчогледовото олио в рецепти от бисквити до картофени чипсове. Някои супермаркети и магазини за риба и чипс в Обединеното кралство обмислят да заменят слънчогледовото масло с палмово, което ще доведе до рекордни цени.

Според Световния фонд за дивата природа през последните години палмовото масло е подложено на все по-голям контрол заради ролята му в обезлесяването и е обвинявано, че е допринесло за унищожаването на местообитанията на застрашени видове като орангутаните.

Фермерите изпитват недостиг на негенетично модифицирани фуражи за животни, които обикновено идват от Украйна, а ЕС облекчава правилата за внос, за да улесни вноса от Южна Америка.

Освен това се нарушават доставките на хранителни помощи за страните, застрашени от глад. Сомалия получава почти 70% от вноса си на пшеница от Украйна, а останалата част – от Русия, и в момента е заплашена от най-тежката суша от години.

По данни на ООН за търговията Тунис и Либия също получават повече от една трета от пшеницата си от Украйна. По данни на Световната програма по прехраната доставките на хранителни помощи – грах и ечемик – от украинското пристанище Одеса за Западна Африка са нарушени.

„Страните с ниски доходи и недостиг на храна винаги са най-уязвими“, заяви Лора Уелсли, старши научен сътрудник в Чатъм хаус в Лондон, по време на лекция за въздействието на конфликта на 13 април.

„Но домакинствата с ниски доходи, всички икономики по света вече изпитват икономическа несигурност на домакинствата и несигурност на храните.“

Цените вече бяха рекордно високи поради твърде скъпата енергия и проблемите с логистиката, тъй като световната икономика се възстановяваше от пандемията, а сега държави, сред които Египет, Унгария, Индонезия, Молдова и Сърбия, въведоха ограничения върху износа на някои храни.

В същото време Русия продължава да изнася зърно за някои от най-големите си клиенти, дори и когато разходите за превоз нарастват и някои търговци се стремят да избягват руските стоки. Възможно е дори да получи нов бизнес. Според базираната в Женева компания Agflow, която предоставя данни за реколтата, Израел, който често купува от Украйна, е закупил руска пшеница миналия месец.

В Европа фермерите се оплакваха от по-евтиния внос на хранителни продукти от Украйна, който навлизаше на пазара. Сега ЕС отлага правилата, целящи да направят земеделието по-екологично, включително отлагането на планираните ограничения за използването на пестициди. Освен това планира да освободи почти 4 млн. хектара необработваема земя, за да засади повече парични култури.

„Това, което се случва в Украйна, ще промени целия ни подход и възгледа ни за бъдещето на селското стопанство“, заяви на 17 март комисарят на ЕС Войчеховски. „Трябва да приложим политика, която да гарантира продоволствената сигурност.“

Споделете тази новина във фейсбук
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x