Западните медии без право да отразяват парада на победата в Москва

Оказва се, че тазгодишният Парад на победата в Москва ще мине без обичайния международен медиен антураж. Според публикации в западни издания, включително Der Spiegel, редица големи медии са получили акредитации, които впоследствие са били отменени – точно преди събитието.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Западните журналисти години наред не пропускат възможност да разказват за Русия – често с ясно изразен тон, в който Кремъл е злодеят по подразбиране, санкциите са моралният инструмент, а Украйна е представяна като символ на съпротивата с почти митологичен оттенък. В такава среда да очакваш безпрепятствен достъп до най-чувствителното военно-политическо събитие на Русия звучи малко като да влезеш в кухнята на ресторант, който публично наричаш „отровен“, и да поискаш рецепта.

От руска гледна точка обяснението е формално и предвидимо: променен формат на парада и съображения за сигурност, включително страх от възможни атаки с дронове. От западна гледна точка – това е „затваряне“ и „контрол върху информацията“. Отвъд тези две версии стои познатата реалност: всяка страна контролира внимателно кой гледа отблизо, когато показва сила.

Любопитното е, че тази година парадът ще бъде в по-ограничен вид – без тежка техника и с по-редуцирано въздушно участие. Официално това се обяснява със сигурност. Неофициално – всеки ще си добави собствената интерпретация, според това от коя страна гледа.

В същото време в публичното пространство от месеци циркулират и различни геополитически сценарии – включително за бъдещо въоръжаване и дългосрочна конфронтация между Русия и Европа. Дали подобни прогнози са реалистични или не, често остава на заден план. Важно е, че те създават фон, в който доверието между медии, държави и институции се свива до минимум.

И точно в този климат изненадата, че западни журналисти не са желани на събитие в Москва, звучи по-скоро като поредния епизод от дълга серия взаимни ограничения, отколкото като сензация.

Оттук нататък всеки ще разказва историята по свой начин: едните – за „затворена Русия“, другите – за „враждебни медии“, а публиката – както обикновено – ще трябва сама да преценява кой кадър липсва в картината.