Защо държавният дълг за 2021 г. надхвърля лимитите
Добре е депутатите да отправят парламентарно питане към министъра на финансите (Асен Василев – б.р.) защо дълговите нива за миналата година надхвърлят лимитите, записани в Закона за държавния бюджет. Това е провокирано от съобщението на Националния статистически институт за нивото на дълга на държавата в края на 2021-а.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Ето за какви разлики става дума. Според чл. 69 от Закона за държавния бюджет за 2021-а „Максималният размер на държавния дълг към края на 2021-а не може да надвишава 31.9 млрд. лева“. А според прессъобщението на Националния статистически институт от 26 април 2022-а за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ дългът на Република България за 2021-а е 33 277 млн. лева.
Самият факт, че правителството е успяло да пласира нещо при доходност под един процент годишно, си е успех при сегашните обстоятелства
Ако сравним числата, посочени в Закона за държавния бюджет, и от съобщението на НСИ излиза, че правителството е превишило разрешеният му по закон дългов лимит с 1 377 млн. лева. В случай, че наистина има превишение, това е много сериозно незачитане на Закона и волята на народното представителство, което единствено има правото да оторизира размера на дълга, с който е ангажирана държавата ни.
Подобно нарушение на Закона за бюджета дори може да се разглежда като погазване на Конституцията, защото с превишението на посочените законови лимити за дълга правителството „де факто“ изземва правомощия на Народното събрание. Въпросът е дали наистина има такова превишение и съответно нарушение на Закона?
От публичните отчети на Министерството на финансите за 2021-а е почти невъзможно човек да се ориентира какво се крие зад понятието „държавен дълг“ така, както то е посочено в чл. 69 на Закона за държавния бюджет. За сметка на това от публичните документи много ясно може да се проследи, че има дълг на сектор „Държавно управление“, чийто размер за 2021-а е 33 276.5 млн. лева (толкова колкото е посочено в статистиката на НСИ) https://www.minfin.bg/bg/860
В дълга на сектор „Държавно управление“ се включват подсекторите дълг на „Централно управление“ – 32 536.29 млн. лева, дълг на подсектор „Местно управление“ (общините) – 1 339.13 млн. лева и дълг на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ – 0.00 лева.
В този случай дългът на сектор „Централно управление“ отново е над лимита – с над 600 млн. лева, посочен в чл. 69 на Закона за държавния бюджет. В методиката за отчитане на дълговете на сектор „Държавно управление“ и на подсекторите му не се съмняваме, защото тя е съгласно изискванията на европейския Регламент N479 от 2009 година.
В данните на Министерството на финансите е посочено също така, че държавния дълг за 2015-а е 31 218 млн. лева. Според тази сума държавния дълг е със 700 млн. лева под законовия лимит и с над 1.3 млрд. лева по-малка от дълга на централно управление. И тук важния въпрос е на какво се дължат тези значителни разлики и несъответствия. Явно че някои държавни задължения, които се отчитат по европейски регламент, не се отчитат както такива според Закона за държавния дълг. И тук ангажимент на народните представители е да изяснят кои са тези задължения и на какво основание те отпадат от сумата на държавния дълг, която се вменява като лимит със Закона за държавния бюджет. Доколко в сегашната правна хипотеза лимитите, определяни всяка година с този закон, отразяват нивото на реалните дългови ангажименти, с които се товари държавната хазна? Каква е причината лимитите в Закона за държавния бюджет да не се определят за „Централно управление“ къде отчетността е по европейски регламент, чиято правна сила е с по-високо ниво от българския Закон за държавния дълг? Без яснота по тези въпроси се оказва, че народните представители не знаят какво гласуват и дълговите ограничения, които те налагат на изпълнителната власт с идеята да съхранят финансовата стабилност са фиктивни.
Сигурно ще запитате защо чак сега се сещаме да повдигнем този въпрос, след като несъответствията в различните видове отчитания на дълга явно съществуват години наред. Причината е че през 2021-а за пръв път от много години насам дългът на „Централно управление“ надхвърля лимита на държавния дълг, определен в закона за бюджета за съответната година.
През 2020-а например лимитът е бил 31.5 млрд. лева, а дългът на „Централно управление“ в края на годината не е надхвърлял 29 млрд. лева. Година преди това – през 2019-а, лимитът е бил 22.2 млрд. лева, а отчетения в края на същата година дълг на „Централно управление“ е около 12 млрд. лева.
При нива, които са много по-ниски от законовия лимит човек не се замисля за подробностите, защото при това положение е ясно, че волята на Народното събрание по отношение на дълга не е нарушена. Но когато нивата започнат да превишават лимитите, тогава логично изникват всички описани до тук въпросителни.
