За кръвожадния бизнес на просяците, експлоатацията на деца и малки кученца или защо да не съжаляваме подобни индивиди (ВИДЕО)

Колко от нас са виждали на улицата окаян и наказан от съдбата несретник, гушнал малко, пухкаво кученце, да моли за милостиня? А колко от нас са заделяли последните си стотинки, да му помогнат да си купи къшей хляб и малко храна за животинката? Колко от нас са си тръгвали след това с чувство на лекота и удовлетвореност, че сме направили добро дело?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но в 90% от случаите не просто не помагате, но и стимулирате кръвожадния бизнес с просия – една порочна и бързо разрастваща се схема, в която беззащитни животни, а много често и невинни дечица са експлоатирани, за да може мързеливи и безхаберни търтеи да изкарват лесни пари.

Майки, влачещи за ръчичка дрипавите си отрочета, които вместо да са на детска градина (вече напълно безплатна, впрочем), зъзнат навън и обясняват колко са гладни. Помагайки на тези „изстрадали“ майки, ние лишаваме децата от шанс за по-добро бъдеще, а собствената си държава от достойни и работещи членове на обществото…

Или както в случая – окаян самотник, прикован към инвалидния стол, но приютил в обятията си малко, пухкаво кученце, на което с огромни лишения е осигурил кучешка храна. Колко от вас знаят, че това кученце се подменя на всеки няколко месеца, защото когато порасне, вече не буди същото съжаление? И тогава верният му другар отива в кофата и се подменя с друго – също толкова мъничко и сладичко кученце. Което от време-навреме изяжда по някой тупаник, защото вместо да седи кротко и да гледа с жални очички, се опитва да се изкопчи и да избяга!

Колко от вас знаят, че въпросният индивид не е изгубил краката си при автомобилна катастрофа или падайки върху електрическа печка, както твърди пред хората, от които чака милостиня, а сам ги е инжектирал с нафта, за може да получава инвалидна пенсия?

Знам, че не откривам топлата вода и в по-развитите европейски страни това отдавна е процъфтяващ бизнес. Безделничеството, просията, дори проституцията вече не са престъпления, поне според буквата на Закона. Но експлоатацията, принуждаването и съсипването на животи е морално престъпление, затова нека не се превръщаме в съучастници!