За 20 години в НАТО и милиарди за членски внос, България получи няколко въздушни таралясника и един дебел, наплюнчен…. среден пръст

Драги сънародници, двадесет години славно членство в НАТО, двадесет години „разкош, сигурност и просперитет“… или поне така ни разправяха. Да отворим шампанското (ако сме успели да си го позволим) и да направим равносметка – каква величествена картина само!

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Бюджетни чудеса или как да изпариш 100 милиарда с усмивка

През тези две десетилетия вярно и предано сме се отчели с ежегодна вноска – скромен милиард долара. Ей така, от сърце! Събираме милиардчето и с поклон го предаваме на нашите велики „партньори“. 20 години по-късно? Е, 20 милиарда по-малко за нас, но какво от това – нали участваме в най-могъщия военен алианс! Вярно, с техника от Втората световна война, но кой ти гледа?

Американските бази – от любов към гостоприемството

Какво е една съюзническа дружба без няколко американски военни бази? Четири на брой, за по 250 милиона годишно в пропуснати ползи – скромничко! Само още 20 милиарда в името на демокрацията! И какво получаваме в замяна? Правото да си стоим мирно и да не задаваме въпроси. Кой знае, може един ден да ни разрешат да ги посетим, за да видим как изглежда истинска армия.

Най-скъпите „невидими самолети“… буквално!

Дойде време и за самолети! Ах, тези горди F-16, поръчани срещу два милиарда още преди да са нарисувани! Чакането беше дълго, но ето – няколко пристигат, не съвсем модерни, но важното е, че ги има. И така, вместо модерна военна авиация, получихме… няколко демо-машини от миналите десетилетие. Чудно!

Дарения с широка ръка – прощавайте, милиарди!

Но какво е един верен съюзник, ако не е щедър? По заповед на нашите началници от НАТО (разбирай САЩ) великодушно простихме на Ирак 2 милиарда долара. Не ни стигаше собствената разруха, решихме да финансираме чуждата. А унищожаването на военна техника за 60 милиарда? Е, това беше истински стратегически ход! Хиляди самолети, танкове, ПВО системи – всичко това в историята! Турция въздъхна с облекчение, а ние… стиснахме зъби.

Бонус: Дебел, наплюнчен среден пръст!

И след всичко това, какво получихме? Огромна награда – един блестящ, подмокрен среден пръст! Без фанфари, без паради, но с ясно послание: „Благодарим ви, че бяхте тъпаци!“ Членството ни в НАТО е като абонамент за скъп фитнес, в който не ни пускат дори да влезем, но сметката си върви.

България – колонията, която никой не иска

Днес страната ни гордо стои на картата на Европа като нищо повече от евтина работна ръка и терен за геополитически игрички. Приватизацията? Разграбване! Националното богатство? Пренесено в чужди сметки! Политическият елит? Комбинация от некадърност и наглост, увековечена в управленски кресла.

България стигна до нова национална катастрофа – този път без война! Това се казва иновация! Поздравления на всички архитекти на този „успех“ – бъдещите поколения няма да ви забравят (ако изобщо останат такива тук).