Зелето и махмурлукът: Как да се справим с празничната еуфория без да ставаме тротоарни абонати
По празниците, когато масите преливат от мезета и питиета, обикновено забравяме за едно важно нещо – как да избегнем тротоарната екзема и махмурлука. Какво да правим, когато хапнем малко повече и ракийката започне кръстосан поход из съзнанието ни?
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
- Бурни вълни и силен вятър в района на Варна и Добрич
- Лидерите на Русия и Турция обсъдиха подновяване на зърнената сделка и сигурността в Сирия
- Нови правила за автомобилен достъп в Стария Несебър
- Прокуратурата повдига нови обвинения срещу Кирил Петков и Божидар Божанов
- Финансовият министър: „Великденски добавки ще получат само някои пенсионери!“
На помощ идват нашите трима герои от Северозапада – Георги, Стефан и Дедо Скръц. Първият предлага зелева чорба и ракия като най-ефективни средства против махмурлук.
"Ако не помогне, поне ще забравиш за какво ти е било мъчно!" – добавя философски дядо Скръц с усмивка на лице.
Стефан пък обяснява, че тайната рецепта за махмурлук е в киселото зеле и печената люта чушка.
"Това е като еликсир за войниците на Бисмарк. Яли са кисело зеле и са оцелели! А ние? Ние просто сме яли, какво ли не, без кисело зеле и после едвам оцеляваме на тротоара!" – казва той, докато налива ракия във водна чаша.
Дедо Скръц не остава по-назад:
"По врачански я наричаме Бисмарк, но всъщност е просто повод да се напием и да се правим на исторически личности!" – смее се той, а ние сме сигурни, че историята на Бисмарк в този случай е като много от техните спомени – разказвани от пиян човек, който дори не е знае, какъв точно е бил Бисмарк.
"И какво е основното в рецептата? Кисело зеле с морска сол, което се претака, докато вкисне. Олио, ситно нарязан праз лук и магданоз (или мерудия, както го наричат в северозападния край). Само не забравяйте люта чушка! "Това е, за да се събудят и сетивата ти, и емоциите!" – допълва Стефан.
Ако случайно решите да добавите ядки, не се учудвайте, ако някой спонтанно ви предложи да основете “Зелевата асоциация на Северозапада” – с цел да защитавате правото на всеки да яде кисело зеле по всяко време!
"Какво правим с кафето?" – пита Георги.
"Ами, то става, но помни, че товари черния дроб! То не е истинско лекарство, а просто начин да се опиташ да се справиш с последствията от поредния мега празник!" – отговаря Стефан и тримата започват да се смеят.
И така, след дълги разисквания, остава само един въпрос: дали трябва да се яде зеле преди, по време или след ракията? На това, нашите герои единодушно отговарят:
„Важно е да се яде! А ракията? Тя е там, за да ни напомня, че сме живи!“
И ако след всичко това все пак се озовеш на тротоара, просто помни: там няма да се интересуват дали си ял зеле или не. Просто се усмихни и кажи: „Аз съм историческа личност!“