Земеделците в Русенско под напрежение: Променливото време поставя реколтата под въпрос

След пролетни студове и проливни дъждове, земеделците от Русенско отново са изправени пред сериозни предизвикателства. Климатичните аномалии тази година засегнаха почти всички основни култури в региона и поставиха под съмнение каква ще бъде реалната стойност на реколтата.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Удар по зърното след удар по овошките

Овощните насаждения вече понесоха тежки загуби – почти пълно измръзване след късните студове през март. Сега проблемите се прехвърлят и върху зърнопроизводителите, особено в районите около Иваново и Две могили.

„Докато не влязат комбайните, не можем да говорим с точност, но има ясни признаци за щети. Ечемикът е най-силно засегнат – бурите и дъждовете го полегнаха и ще има загуби“, казва Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“.

Разнопосочни сигнали от полето

Въпреки тежките условия, някои стопанства вече започнаха жътвата. В кооперацията в село Средна кула, където се обработват близо 6000 декара, агрономът Георги Георгиев съобщава за сравнително добри резултати при ечемика.

„По-добре сме от миналата година. За пшеницата ще трябва още време, но засега имаме положителни очаквания. Слънчогледът обаче може да създаде проблеми по-късно през сезона“, допълва той.

Вредителите – новото главоболие

Освен с времето, земеделците се борят и с безпрецедентна инвазия от листни въшки. Влажната и студена пролет е създала идеални условия за тяхното разпространение. Според Коев, опитните фермери не помнят толкова масово нападение от инсекти в последните десетилетия.

„Никога не съм виждал подобна ситуация. Колегите бяха сериозно притеснени, наложи се спешна обработка на почти всички площи“, споделя той.

Умерен оптимизъм, въпреки всичко

Въпреки натрупаните трудности, производителите запазват известен оптимизъм. След две поредни години с ниски добиви, тази година има шанс за частично възстановяване.

„България произвежда няколко пъти повече пшеница, отколкото консумира. Глад няма да има. Но ние сме „завод на открито“ – природата диктува правилата и трябва да се научим да работим с нея, а не срещу нея“, обобщава Милен Коев.