Земеделци срещу новият законопроект за храните. Когато стоката е наистина българска ?
Woman grocery shopping in a supermarket
Редица земеделци, включително млекари птицевъди и овощари алармират, че новият законопроект за храните е подвеждащ и настояват за еднакви правила за всички.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Проектът за който става въпрос цели да въведе ред по веригата от нивата та чак до потребителския рафт, но в същото време предизвика бурна и остра рекция в производителите и преработвателите. Въпреки, че замисълът е добър, се оказва че има много пропуски и неясноти в новият законопроект.
Конкретно става въпрос за дефицита на българска стока по магазините, като проекта предвижда българските продукти в големите вериги магазини да бъдат около 50 процента. Според разтревожените производители това е не само недостатъчно, но и силно подвеждащо.
За медиите по темата даде коментар Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите, който настоява процента да бъде увеличен, до 80 и поясни, че не просто да етикета на дадената стока да пише произведено в България, а реално продукта да бъде от българска суровина. Като подчерта, че :
„Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал, а полуфабрикат, внесен и просто разфасован тук. По регламент това се води българско“.
Отзвук имаше и от Ивайло Гълъбов член на Съюза на птицевъдите, който настоява, “българското пиле да означава бройлер, отгледан, заклан и пакетиран на територията на страната ни”.
Освен това се създава и тревога относно надценката, туй като проектозакона предвижда тавана да е 20 процентова надценка за големите вериги магазини, но това идва, чак след добавянето на всички разходи покрай реализирането на продуктите.
Като Зоров коментира, че „Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено“.
В този ред на мисли, силата и правата за надценка се оставят конкретно за търговеца, тоест той може да реши на един доставчик да сложи надценка 1%, а на друг 19% изритвайки го от пазара.
А най-притеснителното от целия закон всъщност е, че изключва от обхвата на закона търговската дейност на стокови борси, тържища и производителки пазари. Това е мястото където реално се сформира голяма част от пазара. Което означава, че контролът на цените поп тези ключови места, ще е нулев.
Производителите алармират, че този закон не е логичен не е правилен и не е редно да го има. Трябва да има ясни правила и те да важат за всички и най-вече да не се оставят вратички българските потребители да бъдат заблуждавани, а производители насилствено затривани.
