Иван Кузманов -„неможача“ на докладни записки или епопея на капризите (видео)
В местния парламент на община Камено винаги има за какво да се говори – от уличното осветление до плановете за културен напредък. Но когато на арената стъпи Иван Кузманов – „рупорът на Русокастро“, атмосферата неизменно се сгъстява като облак пред буря. Последното заседание не направи изключение, а обект на неговия гневен патос се оказа музеят в Русокастро и… физкултурният салон под него.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=XL6e-Q5NeP4 (Кликни върху синия линк)
Трагедията на физкултурния салон и „заплахата“ от музея
Според Кузманов, музеят не само че не е построен „подходящо“, но направо бил потенциален враг на децата, играещи в салона. Каква е заплахата? Нека помислим- ще ги измести с възрастни, които чакат за билети? Или пък музеят ще засмуче детската енергия като културен вампир? Никой не разбра. Иван не си прави труда да обяснява такива дреболии – достатъчно е, че той вярва в „заплахата“.
Къщата – съборище на идеите
Не мина без лични драми. Кузманов с мелодраматичен тон сподели как има незаконна постройка в двора си. Вместо да се натъжи от предстоящото ѝ разрушение, той великодушно предложи да дари материалите за нова част от физкултурния салон. Тук обаче възниква въпросът- може ли една лична трагедия да се превърне в местен принос? Иван сякаш мечтае за паметна плоча с надпис: „От руините на моето минало – бъдеще за физкултурата“.
Докладната, която никой не е виждал
Сюжетът придоби криминални нюанси, когато Кузманов спомена, че има докладна записка по въпроса, но тя мистериозно изчезнала. Няма входящ номер, няма копие, няма и следа. Единствено Иван знае, че я има… някъде. „Заговор!“ – обяви той. „Скрили са я!“ А отговорността за намирането ѝ беше хвърлена като топка в детската градина, за която той обвиняваше целия общински съвет.
„Рицарят без правила“
Иван Кузманов е като „кръстоносец“ без мисия. Не знае как се внася докладна записка, не го интересува дневният ред, но изисква целият парламент да се огъва пред неговите „истини“. Той е като диригент на оркестър, който свири без партитура – важното е да е силно и драматично.
„Има ред!“ – опитаха се да обяснят от администрацията.
„Ред?!“ – отвърна Кузманов с възмущение, сякаш думата беше обида. За него правилата са като гирлянди на коледно дърво – украса, но не задължение.
Комедия на грешките
Началото на заседанието беше белязан от гневна тирада, в която Иван обяви, че правата му са „потъпкани“, а волята му – пренебрегната.
„Не знам къде е докладната! Но защо я няма?! Това е въпросът!“ – завърши той с драматизъм, достоен за театрална сцена.
Кузманов е като героят на Шекспир, който не разбира, че е в комедия. И докато търси своята изгубена докладна, съветниците се чудят: Къде свършва трагедията и започва фарсът?
