Изродът Вучич участник в „човешките сафарита“ в Босна?! Запечатан със снайпер – твърди, че е чадър ….. на бойната линия, …..при слънчево време
Сръбският президент Александър Вучич отново се озова в епицентъра на бурята, причинена от онова старо видео от 1993 година, в което се вижда човек, приличащ досущ на ……..Вучич, държащ нещо, което подозрително напомня на снайпер. Но според президента това, разбира се, бил… чадър. Да, чадър. На фронтовата линия. По време на обсада. При слънчево време. Със стойка за прицелване, но кой ти гледа такива подробности.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Докато италианската прокуратура разследва твърдения за „снайперистки туризъм“, а журналисти като Домагой Маргетич, хърватските му колеги, и босненски източници говорят открито за участието му, Вучич стои, като олигавена свиня спипана да яде в чужд бостан и повтаря:
„Аз ли? Никога!“
Всичко това би било трогателно, ако не беше и комично.
Чадърът, който стреля
Сръбският президент твърди, че предметът във видеото не е оръжие, а чадър. И човек да не знае, ще помисли, че е попаднал в реклама на някакво ново мултифункционално военно оборудване:
„Чадър за дъжд, слънце и стратегическо позициониране на височина. Дръжката удобна, а при нужда може и стратегически да изглежда като пушка“.
Според босненския министър на отбраната Зукан Хелез обаче това е „явна лъжа“, а свидетелите от ВРС, цитирани в медии и разследвания, спокойно разказват как са видели президента в действие на еврейското гробище над Сараево. Но президентът знае най-добре: чадър е. Може би дори сгъваем.
Бреговете на логиката са удавени
Вучич не спира да повтаря, че бил просто журналист в Пале и минавал „служебно“. А това, че кадрите и свидетелите го поставят на едно от най-кървавите места по време на обсадата, е… съвпадение. Космическо. Астрономическо. Чак до ниво да се чудим дали следващата му версия няма да бъде:
„Аз съм само статист… попаднах в кадър случайно.“
Сафари или сафарИ?
Маргетич твърди в писмо до италианските прокурори, че Вучич не само е бил там, но е и помагал логистично за „сафаритата за богаташи“ по време на обсадата. Разбира се, Вучич сигурно би казал, че това не е сафари, а събиране на гъби с приятели. С автоматично насочване. И екзотични туристи, платили колкото за два апартамента в Белград.
И цялата ситуация би била само тъжен политически фарс, ако не беше това дразнещо самодоволство, с което Вучич повтаря:
„Не мога да слушам глупости и лъжи.“
Единствената лъжа, която всички продължават да гледат, е тази, в която чадърът се е маскирал като снайпер, а президентът като човек, който случайно се е озовал на най-грешната позиция в най-грешния момент.
