Изчанчени идеали, бухалки и баби с геополитическа шизофрения
Внимавай, българино – ако чуеш свистене и не е от Ф-16, а отзад изникне фигура, приличаща на озлобена Матрона с прическа от соц-сбирка и поглед като на дежурна в Червената армия – да знаеш, че баба Нешка пак се е включила в националния дебат. Или по-скоро – в поредната национална пародия.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Защото в държава, в която мозъчен тръст се нарича нещо, дето се активира само при руски команди, Нешка Робева е като универсален адаптер – върши работа и в Министерски съвет, и в предаването на Слави, и в градинката пред МОЧА, стига някой да пусне касетката „патриотизъм срещу аванта“.
Бабата, която знае всичко (освен това, за което трябва)
Пази ни от еврото, от гей лобита, от феминизъм, от фистинг (няма да питаме откъде знае думата), от еврейски заговори, от „новия световен ред“ и от здрав разум като цяло. Само не може да ни опази от себе си.
А когато съветската Вера Шаталина – треньорка с визия на дворцова перачка на кюлоти, обяви, че българските гимнастички приличали на „грозни трътли с пъпки“ – Нешка млъкна. Уж заета, сигурно превежда от руски новата си програма за духовно прераждане, чрез гимнастическа топка.
Ни вопъл, ни стон да защити родните спортистки от тъпото изказване на Шаталина. При всякакви други случаи Нешка не млъква, като кречетало, но щом другарката Вера се изсра върху българския спорт -Нешка замлъкна „толерантно“.
„Ако мълчанието беше злато, Нешка щеше да е бедна.“ – Левски (ако беше жив и я беше видял)
Диктатурата с бухалка
Помните ли онзи митичен отбор, в който сълзите бяха част от тренировъчния план, водата – забранена субстанция, а бонбонът – акт на предателство към отечеството? А, ако си посмял да хапнеш, същото това „отечество“ идваше баба Нешка да те налага с бухалката. И не в метафоричен смисъл, а в буквалния.
„Ако успехът се измерва с медали, а не със синини – Нешка щеше да има по-малко трофеи и повече съвест.“
Легендите разказват, че гимнастичките пиели вода от вазите с цветя. Ако това не е алегория на българската политика, не знам какво е – народът жаден, а вазата празна, освен за цветя на гроба на здравия разум.
От баба с бухалка до баба с прокламация
След като премина през три фази – шамаросваща, съветваща и съветофилка, Нешка вече не е просто треньор, тя е оракул на всички световни и извънземни въпроси. Събрала в едно апокрифите на Ванга, дневника на Лавров и рецептите на Сталин, тя вече е всичко: езотеричен гуру, политически коментатор и културен стожер, ако под „култура“ разбираме манджа от клишета.
Сравнение на деня:
Баба Нешка е като стар телевизор “Рубин” – тежи, пращи, има само един канал и приема само на руски.
Българският патриотизъм по нейна мярка:
Обича Русия повече от децата, които е тренирала.
Вярва в теорията, че Сорос е пратил Илон Мъск да украде златния резерв на БНБ.
Смята, че „Под игото“ трябва да се чете само с икона до теб и портрет на Путин отзад.
Превежда от руски, но не помни уроци от миналото.
Бухалката като символ
Можем да й простим, че е била диктатор в залата. Времето беше такова – сурово, абсурдно и с вкус на соц-консерва. Но не можем да преглътнем, че днес се преструва на национален будител, докато ръси патос с аромат на „Берьозка“.
„Истината боли, но бухалката още повече.“ – Народна мъдрост
Баба Нешка, пожелаем ти здраве и дълголетие – за да може следващото поколение също да се посмее, когато си мисли, че някога в България патриотизмът е посяван в главите с бухалки, говорел е на руски и е поучавал всички… освен себе си.
