ИНФЛУЕНСЪРЪТ: АМБУЛАНТНИЯТ ТЪРГОВЕЦ НА МЕНТЕТА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ (ВИДЕО)

Когато най-голямата квалификация е „Имам Wi-Fi и селфи камера“

Някога децата мечтаеха да станат лекари, инженери, пилоти, учени или журналисти. Днес мечтата е далеч по-скромна. Да държиш телефона под правилния ъгъл, да кажеш „Хорааа, уникално е!“ поне седемнайсет пъти за една минута и да чакаш рекламните договори да завалят като манна небесна.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Добре дошли в ерата на инфлуенсърската цивилизация. Мястото, където дипломата е заменена от филтър за лице, а професионалният опит от броя последователи.

Всеки втори е „експерт“. Един вчера продаваше калъфи за телефони, днес вече разбира от хранителни добавки. Утре ще лекува депресия с промокод. Следващата седмица вероятно ще обяснява квантовата физика, докато рекламира чорапи против лоша енергия.

Няма образование. Няма подготовка. Няма отговорност. Но има линк в биографията. И промокод. И естествено… „Това не е реклама, просто много ми хареса.“ Разбира се. Толкова „случайно“ го е харесал, че фирмата му е превела няколко хиляди лева за искрените чувства. После започва големият цирк. Днес чудотворен шампоан, който „спира косопада още след първото измиване“. Утре крем, който „махал бръчките за три дни“. След него прахче, което „топи мазнини, докато спиш“.

След това витамини, които лекуват всичко с изключение на липсата на здрав разум.

А накрая идва мистичната напитка, която пречиства организма от токсини, въпреки че никой не може да обясни какви точно са тези токсини. Вероятно са братовчеди на еднорозите и драконите, защото съществуват единствено в рекламните клипове.

Най-забавното е, че огромна част от тези продукти, дори самите рекламни герои никога не използват. Как да ги използват? Те не знаят какво има вътре. Не знаят къде са произведени. Не знаят дали някой въобще ги е проверявал. Не знаят нищо. Но знаят банковата си сметка. И това очевидно е напълно достатъчно.

После някой получава тежка алергия. Друг стига до токсично натравяне. Трети влиза в болница със сериозни усложнения. Лекарите се чудят откъде идват подобни случаи. Отговорът често се намира между две видеа, три филтъра за красота и едно ентусиазирано „Линкът е в описанието!“

Разбира се, когато стане белята, инфлуенсърът магически се изпарява.

„Аз само споделих.“ „Ами фирмата така каза.“ „Не нося отговорност.“ Колко удобно. Представете си хирург след неуспешна операция да заяви: „Аз само държах скалпела.“

Или пилот да каже: „Самолетът падна, ама аз само държах руля.“

Само че в социалните мрежи подобна логика очевидно е напълно приемлива. Никой не пита откъде идват парите. Никой не пита кой плаща. Никой не пита дали продуктът е безопасен. Важно е само клипчето да е „естетично“. Светът се е превърнал в огромен телевизионен магазин, в който продавачите нямат никаква представа какво продават. Всеки ден милиони хора получават безплатни „съвети“ от хора, чието най-голямо житейско постижение е, че са успели да включат ринг лампата без помощ.

Тревожното е друго. Тези хора постепенно изместват истинските специалисти. Докато лекарят учи десет години, инфлуенсърът снима десет секунди. Докато химикът изследва състава, интернет знаменитостта вече е обявила продукта за „революционен“. Докато диетологът обяснява рисковете, някой с три милиона гледания уверява аудиторията, че захарта всъщност била „енергия от природата“.

Аплодисменти. Стоящи овации. И още един рекламен договор. Най-страшното е, че всичко това се приема за нормално. Алгоритъмът не възнаграждава знанията. Възнаграждава сензацията. Не истината. Не компетентността. Не професионализма. А шума. Колкото повече шум, толкова повече гледания. Колкото повече гледания, толкова повече реклами. Колкото повече реклами, толкова повече пари.

Истината остава някъде в ъгъла, докато някой пореден „гуру“ убеждава аудиторията, че прахче с вкус на манго ще промени живота ѝ. Нека бъдем честни. Не всеки инфлуенсър е безотговорен. Има хора, които подхождат внимателно, проверяват какво препоръчват и ясно обозначават рекламното съдържание. Но те все повече приличат на тихи библиотекари, попаднали на рок концерт. Защото най-силно се чуват онези, които продават всичко. От витамини до възглавници. От паста за зъби до финансови съвети. От козметика до философия. От шампоан до смисъла на живота.

Всичко срещу правилната цена.

И докато обществото продължава да приема, че броят последователи е равен на компетентност, фабриката за дигитални пророци ще работи на пълни обороти. Ще се снимат още хиляди усмихнати лица. Ще се измислят още милиони „невероятни“ продукти. Ще се раздадат още безброй промокодове.

А някъде между филтрите, рекламните договори и банковите преводи ще остане един неудобен въпрос:

Когато някой печели от това да убеждава хората да купуват всичко, което му платят да рекламира, не е ли време поне да носи отговорност за думите си?

Защото доверието не е промокод.

И здравето не е съдържание за следващото видео.