Иран и проиранските милиции се консолидират срещу САЩ и Израел след ударите по Техеран – и Багдад закипя от напрежение

Събитията в Ербил и Багдад бележат рязка ескалация на регионалната криза, след като се появиха информации за смъртта на върховния лидер на Иран Али Хаменей, след американско-израелски удари срещу Техеран.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Обратен ефект вместо срив

Ако целта на ударите е била дестабилизация на режима и вътрешен разпад, ефектът засега изглежда противоположен. Вместо вътрешен преврат или масово въстание срещу властта, наблюдаваме консолидация.

В Ирак проиранските милиции, включително групировки като Катаеб Хизбула, открито заявяват, че няма да останат неутрални. Заплахите за атаки срещу американски бази в региона вече се превръщат в действия. Багдад „ври и кипи“, а напрежението около дипломатическите мисии на Съединени американски щати и Израел расте с всеки изминал час.

Това показва нещо важно: ударът по върховния лидер не разцепи оста Техеран–Багдад–шиитските милиции. Напротив, той я сплоти.

Мобилизация вместо капитулация

В самия Иран управляващият елит демонстрира твърдост. Според официални източници Съветът на аятоласите поема временно управлението, докато бъде определен нов върховен лидер. Въведено е военно положение, ограниченията върху събиранията са строги, а опозицията практически няма пространство за действие.

Корпус на гвардейците на ислямската революция е приведен в пълна бойна готовност. Иранските власти говорят за мобилизация на доброволчески милиции и подготвяне на отбранителни позиции. Риториката е категорична: няма отстъпление.

В същото време се появяват информации за масирани ракетни удари срещу израелски цели и военни обекти, както и за пробиви в системите за противоракетна отбрана. Тези данни изискват внимателна проверка, но самото им разпространение вече влияе върху психологическия и политическия климат в региона.

Риск от регионална война

Ескалацията не се ограничава в рамките на Иран. Потенциални удари срещу съседни държави, атаки по американски бази в Ирак и Сирия и възможни въздушни операции разширяват конфликта отвъд двустранен сблъсък.

До момента няма потвърждение, че Иран е използвал пълния капацитет на военновъздушните си сили. Ако това е вярно, запазването на този ресурс подсказва подготовка за по-мащабен етап на конфликта.

Допълнително напрежение създават съобщенията за ликвидиране на високопоставени военни фигури, включително началника на генералния щаб на иранската армия. Подобен удар, ако бъде потвърден, би означавал сериозен пробив в сигурността на държавата и неизбежен стремеж към ответни действия. Паралелно с това се съобщава, че контраразузнаването издирва предполагаеми агенти на Мосад.

Погрешни очаквания?

В политическите среди във Вашингтон, включително около Доналд Тръмп, вероятно са разчитали на вътрешен срив на режима. Исторически обаче външният натиск често консолидира авторитарни структури, вместо да ги разрушава. Когато една държава е атакувана отвън, дори част от вътрешната опозиция се въздържа от действия, за да не бъде обвинена в сътрудничество с врага.

В момента изглежда, че именно това се случва. Опозицията в Иран е маргинализирана, а обществото е поставено под строг контрол. Протестите, които се допускат, са организирани от привърженици на режима.

Какво следва?

Окончателно, регионът влиза в нова фаза. Това вече няма да бъде поредица от ограничени удари и прокси сблъсъци. Рискът е от пряк, мащабен конфликт с участие на няколко държави.

Ключовият въпрос е дали страните ще търсят контролирана ескалация или ще продължат по пътя на взаимни удари, които постепенно затварят всички възможности за деескалация.

Едно е ясно: вместо очаквания вътрешен разпад, засега се очертава консолидация. А това прави ситуацията по-непредсказуема и далеч по-опасна.