Какво ги каните тия социолози да врачуват по студиата бе, лаици? Да не са спали в тиквите на баба Ванга, че ни ги натрапвате, като гадатели?!
Има нещо дълбоко комично в това как Иво Желев и цялата му дружина от телевизионни оракули се разхождат из студията като жреци на някаква изтъркана религия. Саката, прашна религия на „анализите след изборите“, в която всичко вече се е случило, но тепърва ще бъде обяснено с тежък глас и куха сериозност.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Те не гледат реалността. Те я доизмислят.
Като врачки, които първо чуват гръмотевицата, а после предсказват бурята.
Студиата са им като топли оранжерии – там нищо истинско не расте, но думите се разлистват пищно. Всяка фраза е надута като балон, пълен с фекални клишета: „структурни промени“, „електорални нагласи“, „политическа динамика“. Думи, които звучат тежко, но падат леко, защото вътре няма нищо.
И ето го него – анализаторът, който гледа напред до 2030-та, сякаш държи календара на съдбата в чекмеджето си. Днес ти говори за местните избори утре, вдругиден ще ти начертае съдбата на държавата, а ако го оставиш още малко – ще ти обясни и какво мисли Господ за геополитиката.
Само че този тип „далновидност“ не е прозорливост. Това е удобно разтягане на рахат локум, като ластик, докато загуби всякаква форма. Когато не можеш да кажеш нищо смислено за днес, започваш да говориш за вдругиден.
А истината е много по-проста и много по-неудобна: никой от тях не носи отговорност за думите си.
Те не строят. Не рискуват. Не губят.
Те коментират.
Като кибици, които стоят на брега и описват бурята, докато други се давят.
И най-шизофреничното? С времето започват да си вярват.
Започват да звучат като Баба Ванга без мистиката – само с увереността. Като гадатели без дарба, но без лимит за ефирно време. И колкото повече говорят, толкова повече фантасмагориите им започва да прилича на истина.
А публиката?
Публиката слуша, защото няма какво друго да слуша. Тя буквално е изнасилена да слуша идиотщини на килограм. Безумици! Нелепици!
И така кръгът се затваря: едни говорят, защото ги канят. Други ги канят, защото говорят. Всички говорят глупости, но и тези които са ги поканили се правят , че им вярват. Зрителите гледат и не вярват на ушите си. Барем да бяха обявили, че са спали в тиквите на баба Ванга, че да се направи човек, че им вярва. Пък те едни исъщи шебеци с едни и същи методологии. Все едно ги е правил един и същ нехранимайко.
