Какво да очакваме от предстоящите избори
Избирателната активност на предстоящите предсрочни парламентарни избори няма да се различава съществено от тази регистрираната на вота за Народно събрание от 2 април 2023 г. Това сочат данните от проучване на „Тренд“ за електоралните нагласи у нас преди изборите за Народно събрание и Европейски парламент. То е проведено от 29 май до 4 юни 2024 г. сред 1007 пълнолетни българи по поръчка на „Нова броудкастинг груп“ и „24 часа“. Смятат да гласуват 48% сънародниците ни, живеещи на територията на страната. Това значи, че може да се очаква правото си на глас да упражнят 2,5 – 2,7 млн. избиратели. Отчита се по-слаб интерес към изборите за Европейски парламент, като се очаква на тях да гласуват между 2.3 и 2.45 млн. българи. Не са регистрирани сериозни промени в електоралните нагласи в следствие на предизборната кампания и основна интрига на предстоящите избори остава битката за второто и третото място. ГЕРБ остава начело с подкрепа от 26.5% сред гласуващите. Второто място си оспорват ПП-ДБ с 15.3%, „Възраждане“ с 15.1% и ДПС с 14.9%. Разликата между трите формации е минимална и е в рамките на статистическата грешка, което значи, че подредбата може да е различна. БСП остават пети с 8.5%, а „Има такъв народ“ ги доближава с 5.9% подкрепа от заявилите, че ще гласуват на предстоящите парламентарни избори. „Солидарна България“ запазва шанса си за влизане в 50-ото Народно с 3.4%. „Синя България“ получава подкрепата от 2.1%, ВМРО – 1.4%, „Левицата“ – 1.3%, „Български възход“ – 1.1%. 4.4% от анкетираните избират опцията „не подкрепям никого“. „Не отчитаме сериозна динамика между подкрепата за партиите на парламентарните избори и тези за Европейски парламент. Въпреки това, поради пренебрежителната дистанция между втория, третия и четвъртия, не можем да изключваме различна подредба при вота за Народно събрание и този за Европейски парламент“, посочват от „Тренд“. На европейските избори се очаква малко по-висок резултат на ПП-ДБ з, а БСП са с близо половин процент след тях. Малко по-различни са данните на „Галъп интернешънъл болкан“ от сондаж за електоралните нагласи по поръчка на БНР, проведен между 29 май и 4 юни сред 1003 пълнолетни българи. Според заявеното от анкетираните сигурността на вота за Народното събрание е 40,2%. 3,5% от смятащите да гласуват, посочват, че ще изберат опцията „не подкрепям никого“. За европейските избори и според „Галъп“ се очаква избирателната активност да е по-ниска – 37,7%. 3,1% заявяват твърдо намерение за гласуване с „Не подкрепям никого“ в изборите за Европейския парламент. При аналогични с тези от проучването резултати на изборите ГЕРБ-СДС биха получили 25,9% от гласовете, ПП-ДБ – 15,7%, „Възраждане“ – 15,5%, ДПС – 15,3%. Под въпрос остават второто и третото място. БСП биха имали 8%, а ИТН – 6,1%. Шансове дори за преминаване на бариерата за влизане в Народното събрание според „Галъп“ освен“Солидарна България“ с 3,1%, има и и „Синя България“ с 2,8%. Труден за прогнозиране е резултатът на „Величие“ – засега с подкрепа от 1,7%. В битката за процент са ВМРО с 1,3%, „Български възход“ – 1,1% и „Левицата“ – на самия ръб от 1%. . Нелоши изгледи да се прицелят в еднопроцентовия праг имат формациите на Васил Божков, на Радостин Василев, на Иван Гешев, „Зелено движение“ и други. За Европейския парламент, както може да се очаква, нагласите са доста сходни с тези за изборите за Народното събрание, но има и известни разлики. ГЕРБ-СДС биха получили 25,7% от гласовете, ПП-ДБ – 15,9%, „Възраждане“ – 15,4%, ДПС – 14,9%, БСП – 7,9%. ИТН с 5,9% е на ръба на бариерата за представителство в Европейския парламент. По-назад остават „Солидарна България“ – с 3%, „Синя България“ – 2,6% и др.ChatGPT
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Избирателната активност на предстоящите предсрочни парламентарни избори в България вероятно няма да се различава съществено от тази, регистрирана на вота за Народно събрание от 2 април 2023 г. Това сочат данните от проучване на „Тренд“ за електоралните нагласи преди изборите за Народно събрание и Европейски парламент, проведено от 29 май до 4 юни 2024 г. сред 1007 пълнолетни българи по поръчка на „Нова броудкастинг груп“ и „24 часа“.
Смятат да гласуват 48% от сънародниците ни, живеещи на територията на страната. Това означава, че може да се очаква правото си на глас да упражнят между 2,5 и 2,7 милиона избиратели. В същото време, интересът към изборите за Европейски парламент е по-слаб, като се очаква на тях да гласуват между 2,3 и 2,45 милиона българи.
Няма регистрирани сериозни промени в електоралните нагласи в резултат на предизборната кампания, като основната интрига на предстоящите избори остава битката за второто и третото място. ГЕРБ остава начело с подкрепа от 26.5% сред гласуващите. Второто място си оспорват ПП-ДБ с 15.3%, „Възраждане“ с 15.1% и ДПС с 14.9%. Разликата между трите формации е минимална и е в рамките на статистическата грешка, което означава, че подредбата може да бъде различна. БСП остава пета с 8.5%, а „Има такъв народ“ ги доближава с 5.9% подкрепа.
„Солидарна България“ запазва шанса си за влизане в 50-ото Народно събрание с 3.4%. „Синя България“ получава подкрепа от 2.1%, ВМРО – 1.4%, „Левицата“ – 1.3%, „Български възход“ – 1.1%. Допълнително, 4.4% от анкетираните избират опцията „не подкрепям никого“.
Проучването на „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на БНР, проведено между 29 май и 4 юни сред 1003 пълнолетни българи, показва сходни тенденции. Според данните, сигурността на вота за Народното събрание е 40.2%, а за европейските избори – 37.7%. ГЕРБ-СДС биха получили 25.9% от гласовете, ПП-ДБ – 15.7%, „Възраждане“ – 15.5%, ДПС – 15.3%. БСП биха имали 8%, а ИТН – 6.1%.
Анализът на данните от двете проучвания показва, че избирателната активност на предстоящите парламентарни избори ще бъде сходна с тази от предишните избори. Основните партии, като ГЕРБ, ПП-ДБ, „Възраждане“ и ДПС, остават ключови играчи, докато новите и по-малки партии като „Солидарна България“ и „Синя България“ имат шансове за влизане в парламента, но остават на ръба.
Очакванията за изборите за Европейски парламент са за по-ниска избирателна активност, но с подобни електорални нагласи. Основната интрига остава битката за второто и третото място, като малките разлики в подкрепата могат да доведат до значителни промени в окончателните резултати.
